Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Нина никога не се беше замисляла сериозно за кого работи. Знаеше, че при тези акции се реализира утопичната идея на Феликс за зараждането на ново органично общество, но как и защо трябваше да се зароди това общество, нямаше представа. Тя дори не възприемаше съвсем ясно социалния аспект на своята дейност. За нея убитите бяха представители на абстрактното зло и ликвидирайки ги, тя по някакъв начин продължаваше делото на убития си мъж. Сега, като чу, че мнозинството запитани одобряват тези убийства, тя беше направо поразена. Беше й приятно да осъзнава, че на нейна страна е мнението на огромен брой хора.

Никога не беше ходила в Брянск и затова отдели известно време, за да се запознае с града. Остави сака си на съхранение на гарата (Феликс би я убил за такава небрежност) и отиде да се разходи. Намери улицата, на която живееше Люсин, блока му. Времето беше топло и тя с удоволствие поседя на една пейка в градинката, наблюдавайки входа му.

Тя се обади у тях от външен телефон и научи от жената, която вдигна слушалката и говореше със силен украински акцент, че Григорий Яковлевич е на работа и ще се върне чак към шест часа. Това я устройваше и тя реши да отиде на кино.

Под шлифера носеше спортен костюм, така че за да се преоблече, й трябваше съвсем малко време. Със специално приготвеното яке отново заприлича на мъж, в якето имаше „Макаров“ със заглушител, в страничния джоб — люгер, а на крака й беше закрепен малък браунинг. Освен това под якето имаше гумена палка, изобщо цял арсенал. Сега, след като чу историята за смъртта на Дюк, тя си помисли, че съвсем не е лоша идея да носи със себе си и граната.

Пластините под устната, черните очила и плетената шапка бяха финалният щрих. Когато отново даде сака си на гардероб, вече изглеждаше съвсем различно.

Беше топла вечер и улиците бяха пълни с народ. Някои й хвърляха предпазливи погледи, видът й беше действително бандитски и тези погледи я смущаваха. Би предпочела да се разтвори в тълпата.

Двама подпийнали младежи, които стояха на вратата на една кръчма, също я забелязаха.

— Ей, образ — каза единият. — Я ела тука!

Нина не отговори и продължи пътя си към набелязаната цел.

— Тука, казах! — закрещя онзи грубо и пиянски.

Нина презираше тези боклуци и затова му отговори студено:

— Разкарай се, тъпанар.

Ниският й глас съвсем приличаше на мъжки.

Двамата се захилиха и този смях не предвещаваше скорошен край на конфликта. Нина ускори крачка, но скоро чу зад себе си рев на мотоциклетни двигатели. Настигаше я цяла компания моторизирани хулигани, рокери. Първият я ритна, минавайки покрай нея и тя падна. Минувачите на улицата бяха малко и когато рокерите я наобиколиха даже тези, които бяха наблизо, побързаха да се скрият.

Нина нямаше никакво желание да влиза в конфликт.

Забелязвайки близката пресечка, тя хукна натам и веднага рязко спря — беше задънена. Радостно хилещите се младежи я последваха и тя се оказа притисната до стената.

Мотоциклетите спряха с работещи двигатели и един от рокерите извади нож. Острието изскочи с изщракване, останалите се засмяха.

— Ще ти правим операция, приятелче — каза типът с ножа.

— Чакай, Печен — занасяха се приятелите му. — Може би е готин…

— Да иска прошка — предлагаха други.

— Да падне не колене…

— Да яде земя…

Нина нямаше време да се разправя. Тя пъхна ръка в джоба си и извади люгера. Пред нея отново беше абстрактното зло и тя хладнокръвно избираше целта си.

— Брей — каза типът с ножа. — Чичкото бил екипиран. Какво си мислиш бе, копелдак, че веднага ще се разкарам, а?

— Убий го това копеле!

Някой хвърли тухла по нея. Нина избягна удара.

— Броя до три — Каза тя. — Изобщо не се шегувам.

— Бре, бре, бре — каза главатарят.

Той безспорно се беше изплашил, но не смееше да го покаже пред приятелите си. Нина дори го съжали за момент.

— Едно… две… три. — Тя стреля.

Куршумът го улучи в челото и той падна по гръб. Отстрани пърпореха мотоциклетите и на този фон звукът от изстрела надали се чу. Рокерите застинаха за момент, не можейки да повярват на случилото се.

— Боклук! — закрещя най-нервният от тях. — Ще те…

Той не успя да каже нищо повече, защото следващият изстрел на люгера му раздроби челюстта и той падна, облян в кръв. Това беше достатъчно. Останалите веднага обърнаха мотоциклетите и се юрнаха навън от проклетата задънена уличка.

Нина пъхна пистолета в джоба си, прекрачи през трупа на главатаря и спокойно излезе след тях.