Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

За да изкупи чиновническите си маниери, Костя Меркулов пристигна в неделя на вилата, което дори и за мен беше напълно неочаквано. Този ден на гости ни беше Елвира, дъщерята на бившия ми пастрок Павел Петрович, която поддържаше близки приятелски отношения с майка ми, и двете изчезнаха от компанията ни, оживено и конспиративно обсъждайки поредното душевно потресение на вече немладата девойка.

Ирина много се зарадва на появата на Костя, а и аз бях поласкан, че при мен е дошъл, може да се каже, член на правителството.

— Защо не доведе твоите? — попитах го аз.

— Ами — смути се той — може да се каже, че това е делова визита.

Докато приготвяха масата, Костя разговаряше с Ирина, предаваше й поздрави и многобройни пожелания и се интересуваше от здравето й. Тъй като тази тема понастоящем беше основната за Ирина, получи се съдържателен разговор. Докато слагах масата, аз непрекъснато преминавах от преживяванията на бременната ми жена към терзанията на душевно сломената Елвира.

Най-после седнахме. Елвира, която беше чувала доста за Меркулов, се радваше на появата му. Темата за терористите моментално възникна и не угасна чак до чая. После двамата с Костя оставихме жените, качихме се на втория етаж и излязохме на огромния балкон. Едно време Павел Петрович беше построил вилата на името на майка ми и именно на него дължахме този разкош.

Денят беше слънчев, само лекият ветрец разхлаждаше. Седнахме в плетените кресла, изнесени за пръв път от зимата, и известно време блажено мижахме на слънцето. Аз пушех, но Костя намери сили да се въздържи. Явно специалните му цигари започваха да дават резултат.

— Дойдох — започна той, — защото сега няма да се появявам често в прокуратурата.

— Какво? — настръхнах аз. — Местят ли те от нас?

— Временно — каза Костя. — Сам си го докарах. С две думи, организирана е президентска комисия за противодействие на пропагандата на „Съда на Народната съвест“. Точно за това говорехме в четвъртък.

— С президента? — възхитих се аз.

— Не, но с най-близките му помощници. Екипът, който изработва всичките му решения. Много сериозни хора, нищо че са млади.

— Значи те те подкрепиха?

Той въздъхна.

— Не съвсем.

— Какво значи не съвсем?

— Съгласни са с мен, че става дума за промиване на мозъци, че някой се опитва да пусне лавина срещу нас, но смятат този проблем само за един от многото. Даже си помислих, че знаят по въпроса повече от мен.

— Интересен вариант — кимнах аз.

Той ме изгледа с ирония, отхвърляйки по този начин подозренията ми.

— Имам предвид, че те също следят ситуацията и правят изводи.

— А пък аз имам предвид — казах, — че нивото на организация е много високо. По-рано това можеше да бъде само комитетът. А сега…

Многозначително замълчах.

— Престани — промърмори Меркулов. — Ти си човек от отминала епоха, Саша. Не можеш да се отървеш от подозрителността си по отношение на правителствените кръгове. Трудно ти е да разбереш, че на власт са други хора.

— Защо, чудесно разбирам. Говорят свързано, научили са се да се усмихват лъчезарно и може би дори са изпълнени с най-светли идеали. Но властта си е власт, Костя. Тя е като радиацията. Ходиш си, радваш се на живота, а тя се натрупва. И докато разбереш, вече си инвалид.

— Много си мрачен днес, Турецки — въздъхна Меркулов.

Той винаги реагираше така или по подобен начин на всичките ми сентенции относно властта и номенклатурата. Тъй като той самият беше част от тази власт, от тази нова номенклатура, сигурно и не можеше да постъпва другояче. Изведнъж си помислих, че тази конспиративна комисия може да стане за Костя стъпало към поста на генерален прокурор.

— И какво казаха все пак?

Меркулов сви рамене.

— Отначало дълго ме проверяваха. Интересуваха се от политическите ми симпатии и връзки. Това беше тъмен момент в разговора ни.

— Как се свърза с тях?

— Написах писмо направо до президента с мои размисли относно „Съда на Народната съвест“. Така или иначе съм свързан с хора, близки до апарата на президента, както ти е известно.

— Според мен вие сте се срещали и лично — напомних му аз.

— Това вече отдавна е забравено — въздъхна Меркулов. — Друга епоха. Та значи изложих им мислите си за това, че става дума за социална провокация, че се чувства наличието на опитна организация, че те необратимо настъпват, защото не правим нищо в това отношение. Предложих редица мероприятия, които обмислях в последно време. Стига фантазии, нека да разсъждаваме реално. Нали не става дума за народни закрилници, това е само поредната проява на борбата за власт. Значи трябва да бъдат разобличавани като авантюристи и мошеници.