— Добра идея — съгласих се аз. — Само че дори аз мога да я оспоря. Гранатата на Дюк компенсира всичките ти разобличения. Той никого не е лъгал, а излезе на бой и загина славно. Разбира се, когато се ориентираме в цялата сцена, ще разберем, че и тази сцена е била предварително подготвена, но сега е невъзможно да го заявим.
Той кимна замислено.
— Точно там е работата. Нужни са дела, а не думи. Трябва да се внедряваме.
— Умно си го измислил — казах с ирония. — Грязнов вече има готови десетина души за внедряване. Ако имаше поне един канал!
— С две думи, те разсъждаваха по подобен начин — кимна Меркулов. — Демек, вие сте прокурорът, картите са у вас. Воювайте.
— Правилно са разсъждавали.
— Изобщо не е правилно! — възкликна с досада Меркулов. — За тази война е необходима не само прокуратурата, необходими са хора, вестници, средства… Защото скоро ще започнат акции, породени вече не от плана на организацията, а от стихийния порив на отделни хора. У нас се натрупва огромна маса безработни, които трябва самота бъдат насочени.
— А най-страшното е, че и аз, и ти ги разбираме прекрасно. Това зло далеч не е породено от „Съда на Народната съвест“, Костя.
Той ме погледна дълго и внимателно.
— Отдавна ли си се променил така? — попита той.
— Не съм се променил аз — казах с горчивина. — Ти си се променил. Та какво още ти казаха светилниците на новата политика?
Той мълча известно време.
— Дойде Анохин — каза той. — Един от най-близките съратници на президента, помощник по сигурността. Точно той промени ситуацията. Президентът също е обезпокоен от покълващия тероризъм и очаква от нашето съвещание реални предложения. Тогава се реши да бъде създадена закрита комисия за противодействие на разлагащата идеология. Средствата за комисията ще дойдат от президентския фонд. Отчет само пред президента.
— Добре де, с какво ще се занимавате там? — попитах с недоумение. — Ще контролирате работата на органите на реда ли?
— Не, става дума за контрапропаганда — отвърна Меркулов. — Създаването на обществено мнение, обратно на идеите на Народната съвест.
— Това ли ти е работата? — попитах аз със съжаление.
— Какво да направя, като никой друг не иска да се занимава с това.
— И ясно чувстваш нуждата от такава работа?
— Да! — възкликна той. — Чувствам я ясно. Саша, ти също си изпаднал под тяхното вредно влияние! Ти чудовищно идеализираш тези бездушни убийци, тайно им се възхищаваш. Опомни се! Шепа мухлясали партократи се опитват да провокират отново класова ненавист! Това ли искаш?
Запалих още една цигара.
— Но това е такава профанация — казах аз. — Сега ще се мяркаш из президиумите на обществените събрания, където едни и същи хора ще говорят едни и същи неща за опасността от събуждането на стихията.
— Събрания не се предвиждат — с достойнство отвърна той.
— А какво се предвижда?
— Проблемни статии, телевизионни предавания, използване на елементи от народната пропаганда… Имам предвид вицове, слухове. Предвиждат се дори насрещни акции.
— Накратко, широка операция в духа на славната памет на КГБ — възхитих се аз.
Меркулов въздъхна сдържано и кимна.
— Да.
Той самият също не смяташе този път за идеален, но не виждаше друг. Чак ми стана жал за него в този момент, но не се стърпях и попитах:
— А от какъв род ще са насрещните акции? Верига убийства на бивши членове на Политбюро?
Той се усмихна, това беше признак на здраве.
— Не, предвиждат се някакви провокации — започна да разказва той без голямо желание. — Например едно неудачно покушение и моментален арест на терориста веднага смъква от него ореола на неуязвимост. Все пак не всички са като твоя Бейби. Откриването на склад с оръжие говори за това, че организацията явно не е стихийна; прехванати сметки с големи суми и други такива. Освен това искат да организират показни съдебни процеси срещу членовете на „Съда на Народната съвест“, където няма да има убийства, а обществени присъди, гневни речи и изгаряне на чучелата на престъпната мафия на площадите пред ресторантите.
Потресено мълчах и той попита разтревожено:
— Не ти ли харесва?
— А на тебе?
Той сви рамене.
— Това е работа, Саша. Естествено, надявах се на по-голяма откритост, гласност, искреност, ако искаш. Но политиката се прави с други средства. И въобще те най-много са разтревожени от нарастването на конфликта между президента и Върховния съвет. Някои дори смятат, че този конфликт ще измести на заден план „Съда на народната власт“, ще отвлече вниманието от терористичните актове, ако такива отново има, и ще обезсмисли цялата им пропаганда.
Читать дальше