Агата Кристи - Среща със смъртта

Тя стисна юмруци. След това със съвсем различен, непринуден тон, произнесе:

— Онзи малкият се изкачва по хълма.

Д-р Жерар хвърли поглед през рамото й:

— А! Предполагам, че търси нас.

— Той такъв глупак ли е, какъвто изглежда? — попита Сара.

Д-р Жерар сериозно възрази:

— Изобщо не е глупак.

— От това се и страхувах — каза Сара.

Тя мрачно наблюдаваше как Еркюл Поаро се изкачва по хълма.

Най-сетне той стигна до тях, изпусна едно силно „уф“ и изтри челото си. После тъжно погледна лачените си обувки.

— Уви! Толкова камениста страна! Бедните ми обувки.

— Може да поискате от лейди Уестхолм принадлежностите й за чистене на обувки — нелюбезно заяви Сара. — Също и парцала й за прах. Тя мъкне със себе си нещо като патентовано слугинско снаряжение.

— Това няма да заличи драскотините, мадмоазел — тъжно поклати глава Поаро.

— Може би. А защо по дяволите носите такива обувки на подобен терен?

Поаро леко наклони встрани глава.

— Обичам да изглеждам изискан.

— На ваше място бих се отказала от това в пустинята — заяви Сара.

— Жените не винаги изглеждат най-добре в пустинята — замислено каза д-р Жерар. — Ето мис Кинг, тя винаги изглежда спретната и изискана. Но онази лейди Уестхолм с дебелите си, груби жакети и поли, както и с неподходящите панталони за езда и ботуши — каква ужасна жена! А пък бедната мис Пиърс — дрехите й така висят като повяхнали зелеви листа, да не говорим за дрънчащите й верижки и мъниста! Даже и младата мисис Бойнтън, която е хубава жена, и тя не е това, което се нарича шик! Облеклото й е безинтересно.

Сара нервно го прекъсна:

— Добре, предполагам, че мосю Поаро не се е изкачил дотук, за да си приказваме за облекло!

— Вярно е — потвърди Поаро. — Дойдох да се посъветвам с д-р Жерар — неговото мнение би било ценно за мен — а също и вашето, мадмоазел — вие сте още млада и със съвременна психика. Виждате ли, искам да знам всичко, което можете да ми кажете за мисис Бойнтън.

— Вече не го ли научихте наизуст? — попита Сара.

— Не. Чувствам — дори повече от това — сигурен съм, че в този казус много важен е психологическият образ на мисис Бойнтън. Нейният тип несъмнено е познат на д-р Жерар.

— По мое мнение тя наистина представляваше интересен обект — каза лекарят.

— Разкажете ми по-подробно.

Д-р Жерар охотно се озова на поканата. Той описа своя собствен интерес към семейството, разговора си с Джефърсън Коуп и абсолютно погрешното му тълкуване на обстоятелствата.

— Значи той е сантиментален — забеляза Поаро.

— О, да, в основата си! Той има идеали — всъщност почиващи на дълбоко вкоренена инстинктивна леност. Да се възприема човешката природа откъм най-добрата й страна, както и светът като приятно място, несъмнено е най-лекият начин да се живее! Следователно, Джефърсън Коуп няма ни най-малка представа за истинската същност на хората.

— Този възглед понякога може да се окаже опасен — вметна Поаро.

Д-р Жерар продължи:

— Той не престана да гледа на това, което бих нарекъл „случая Бойнтън“ като на криворазбрана преданост. А за замаскираните омраза, бунт, робство и терзания имаше само съвсем слаба представа.

— Глупаво е — отбеляза Поаро.

— И все пак — продължи д-р Жерар — дори и най-твърдоглавите сантиментални оптимисти не могат да бъдат съвсем слепи. Мисля, че по време на екскурзията до Петра очите на мистър Джефърсън Коуп са се поотворили.

И той описа разговора, който бяха водили с американеца сутринта в деня на произшествието.

— Интересна е тази история — за слугинчето — замислено произнесе Поаро. — Хвърля светлина върху методите на действие на старата.

Жерар продължи:

— Цялата онази сутрин беше много необикновена! Вие не сте ходили в Петра, мосю Поаро. Ако отидете, трябва непременно да се изкачите на Жертвеника. Там цари — как да се изразя? — особена атмосфера — и той подробно описа гледката, като добави: — Тази тук мадмоазел седеше като млад съдия и развиваше теории как да се пожертва един в името на спасението на мнозина. Спомняте ли си, мис Кинг? Сара потръпна:

— Недейте! Нека да не говорим за онзи ден.

— Не, не — обади се Поаро. — Хайде да се занимаем с по-отдавнашни събития. Интересува ме, д-р Жерар, как ще обрисувате психологията на мисис Бойнтън. Това, което не мога съвсем да си обясня, е защо след като е довела близките си до абсолютно подчинение, е уредила това пътуване в чужбина, където несъмнено щяла да възникне опасност те да влязат в контакт с външни хора и властта й да се разклати.