Агата Кристи - Среща със смъртта

— Вие сте чели криминални разкази, да?

— Хиляди — отвърна полковник Карбъри. И с тон на замечтан ученик добави: — Вие сигурно не можете да вършите такива работи като детективите от книгите? Да направите списък на важните факти — разни дето изглежда, че нищо не значат, а пък всъщност са страхотно важни — ей такива ми ти работи.

— Аха — добродушно произнесе Поаро. — Харесват ви този род криминални истории? Но естествено, с удоволствие ще го сторя заради вас.

Притегляйки към себе си лист хартия, той бързо и със ситен почерк написа:

1. Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигитални.

2. На д-р Жерар изчезнала спринцовка.

3. Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като забранявала близките й да споделят компанията на други хора.

4. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.

5. Мисис Бойнтън е била психически садист.

6. Разстоянието от голямата шатра до мястото, където седяла мисис Бойнтън, е грубо казано двеста ярда.

7. Отначало мистър Ленъкс Бойнтън заяви, че не знае кога се е върнал в лагера, а после призна, че е сверил часовника на майка си.

8. Д-р Жерар и мис Джиневра Бойнтън заемали съседни шатри.

9. В шест и половина, когато била готова вечерята, изпратили един прислужник да извести мисис Бойнтън.

Полковникът разгледа списъка с голямо удовлетворение.

— Страхотно! — каза той. — Точно както трябва! Направили сте го трудно — и на пръв поглед несвързано — абсолютно като истинско! Между другото, струва, ми се, че има един-два доста явни пропуска. Но предполагам, че е тях примамвате баламите?

В очите на Поаро проблесна пламъче, но той не отговори.

— Точка две, например — нерешително започна полковник Карбъри. — На д-р Жерар изчезнала спринцовка — така. Изчезнал му и концентриран разтвор от дигиталис — или нещо от този род.

— Второто — вметна Поаро — не е толкова важно, колкото отсъствието на спринцовката.

— Чудесно! — каза полковник Карбъри и лицето му се озари от усмивка. — Съвсем не го разбирам. Аз бих казал, че дигиталисът е много по-важен от спринцовката! А какво ще речете за историйката със слугата, който постоянно се мярка — как един слуга бил изпратен да й каже, че вечерята е готова и онова; дето преди това старата си размахвала бастуна към някакъв слуга? Да не искате да ми кажете, че в края на краищата и е светил маслото някой от моите нещастни пустинни идиоти? Защото, ако е така — безпрекословно заяви полковник Карбъри — цялата работа ще си бъде чиста измама.

Поаро се усмихна, но не му отвърна. На излизане от канцеларията той промълви на себе си:

— Невероятно! Тези англичани винаги си остават деца!

Сара Кинг седеше на един хълм и разсеяно късаше диви цветя. Близо до нея, върху неравен каменен зид, беше седнал д-р Жерар.

Изведнъж тя избухна:

— Защо започнахте цялата тази история? Ако не бяхте вие…

Д-р Жерар бавно произнесе:

— Смятате, че е трябвало да мълча?

— Да.

— При това, което знаех?

— Вие не сте знаели нищо — каза Сара.

Французинът въздъхна:

— Знаех. Но допускам, че човек никога не може да бъде абсолютно сигурен.

— Не, може да бъде — безкомпромисно отсече Сара.

Французинът сви рамене.

— Вие може би да!

Сара каза:

— Имахте треска — висока температура — не сте бил в състояние да осъзнавате ясно какво става. Спринцовката вероятно е била на мястото си през цялото време, А възможно е да сте сгрешили и за дигитоксина или в чантата ви да е бъркал някой от слугите.

Жерар заяви с груба откровеност:

— Няма защо да се тревожите! Почти сигурно е, че доказателствата ще се окажат неубедителни. Ще видите, че вашите приятели Бойнтънови ще се измъкнат!

Сара разпалено заяви:

— И това не искам.

Той поклати глава:

— Не сте последователна!

— Нали тъкмо вие — настойчиво запита Сара — когато бяхме в Ерусалим, развивахте теории за ненамесата? А сега?

— Аз не съм се намесвал. Само казах това, което знам!

— А аз твърдя, че не знаете. Ох, господи, пак се върнахме там, откъдето бяхме започнали. Аргументите ми се въртят в кръг.

Жерар меко произнесе:

— Извинявайте, мис Кинг.

Сара тихо подхвана:

— Виждате ли, все пак те не са се избавили от нея — никой от тях не е успял. Тя все още е тук! Даже и от гроба си може да се докопа до тях и да ги владее. В нея имаше нещо… ужасно. И сега, когато е мъртва, не е по-малко ужасна! Имам чувството, че… че всичко това я забавлява!