Агата Кристи - Среща със смъртта

— Е?

Поаро любезно попита:

— Сестра ви е разговаряла с вас?

Реймънд кимна:

— Да, когато ми съобщи да дойда тук. Естествено, разбирам, че подозренията ви са напълно оправдани. Ако онази вечер някой е чул нашия разговор, това, че мащехата ни почина доста внезапно, наистина би му изглеждало подозрително. Мога само да ви уверя, че този разговор се дължеше на… на безумството на една вечер! По онова време ние бяхме ужасно напрегнати. Онзи невероятен план да убием мащехата си всъщност — как да се изразя — ни послужи като отдушник.

Еркюл Поаро кимна замислено.

— Възможно е — каза той.

— Естествено, на сутринта всичко изглеждаше… доста нелепо! Кълна ви се, мосю Поаро, че вече не съм и помислял за това!

Поаро мълчеше. Реймънд бързо продължи:

— Да, знам, че е много лесно да се каже. Не мога да очаквам, че ще повярвате само на една моя честна дума. Но помислете върху фактите. Аз разговарях с майка си съвсем малко преди шест часа. Тогава тя несъмнено беше жива и в добро състояние. Отидох в шатрата си, измих се и слязох при другите в голямата шатра. Оттогава нито Карол, нито аз бяхме помръдвали от местата си. Всички можеха да ни виждат достатъчно добре. Трябва да разберете, мосю Поаро, че смъртта на майка ми беше естествена — сърдечна недостатъчност — няма начин да е било друго! Наоколо се навъртаха слуги, постоянно влизаха и излизаха. Всяко друго предположение е несъстоятелно.

Поаро спокойно произнесе:

— А знаете ли, мистър Бойнтън, мис Кинг е на мнение, че когато направила оглед на тялото — в шест и трийсет — смъртта била настъпила поне час и половина, по всяка вероятност два часа по-рано?

Реймънд изумено втренчи в него Поглед.

— Сара да е казала това? — възкликна той.

Поаро кимна.

— А сега какво ще кажете?

— Но… това е невъзможно.

— Съобщавам ви показанията на мис Кинг. А вие идвате и ми говорите, че майка ви била жива и в добро състояние само четиридесет минути преди мис Кинг да направи оглед на тялото.

— Но това наистина беше така! — каза Реймънд.

— Внимавайте, мистър Бойнтън.

— Сара трябва да има грешка! Сигурно съществува някакъв фактор, който не е взела предвид. Пречупването на слънчевите лъчи скалата или нещо подобно. Но мога да ви уверя, мосю Поаро, че само няколко минутки преди шест часа майка ми беше жива и аз разговарях с нея.

Лицето на Поаро беше безизразно. Реймънд поривисто се наклони напред.

— Мосю Поаро, предполагам как ви се струва всичко това, но погледнете на въпроса безпристрастно. Вие сте предубеден. И имайки предвид естеството на нещата, не можете да не бъдете. Вие живеете в атмосфера на престъпност. Всяка внезапна смърт трябва да ви изглежда като вероятно престъпление! Не можете ли да разберете, че не трябва да разчитате на чувството си за мярка? Всеки ден умират хора — особено такива със слаби сърца — и в тяхната смърт няма нищо ни най-малко злокобно.

Поаро въздъхна.

— Значи вие искате да ме учите как да си върша работата, така ли?

— Не, разбира се, че не. Но действително мисля, че сте предубеден, и то заради онзи злощастен разговор. Разберете, в смъртта на майка ми няма нищо, което да възбуди подозрение, освен злополучния истеричен разговор между мен и Карол.

Поаро поклати глава.

— Грешите — каза той. — Има и нещо друго. Отровата, която е взета от санитарната чанта на д-р Жерар.

— Отрова? — Рей го загледа изумено. — Отрова? — той поотдръпна стола си. Изглеждаше съвсем зашеметен. — Това ли подозирате?

Поаро му остави една-две минути, за да размисли. После спокойно, едва ли не с безразличие, каза:

— Вашият план е бил друг, така ли?

— Но да — Реймънд отговаряше механически. — Ето защо… това променя всичко… Аз… аз не мога да си събера мислите.

— Та вашият план какъв беше?

— Нашият план ли? Той беше…

Реймънд рязко спря. Изведнъж застана нащрек, погледът му стана зорък.

— Мисля, че едва ли ще кажа нещо повече.

— Както обичате — съгласи се Поаро.

Той наблюдаваше как младият човек излиза от стаята.

Притегли към себе си бележника и с дребни, четливи знаци вписа последните данни: Р. Б. 5,55?

След това взе един голям лист и продължи да пише. Когато завърши работата си, той се облегна назад и с наклонена настрани глава започна да съзерцава резултата. Беше написал следното:

Бойнтънови и Джефърсън Коуп напускат лагера 3,05 (прибл.),

Д-р Жерар и Сара Кинг напускат лагера 3,15 (прибл.)

Лейди Уестхолм и мис Пиърс напускат лагера 4,15