Крис Картър - Ловецът

— Вероятно е изпил няколко питиета, преди да дойде тук — продължи с хипотезата си полицаят, — което е влошило нещата още повече. Двамата се скарват шумно. Част от скандала е дочута от госпожа Пиърз от 2815 — той посочи към съседния апартамент. — Жертвата казва на бившия си, че няма шанс да се съберат отново и той губи контрол. Хваща я за гърлото и започва да я души, може би без да е имал намерение да я убива, но тя припада и той откача. Знае, че когато дойде в съзнание, най-вероятно ще подаде оплакване срещу него. Като се има предвид досието му, знае също, че това ще е провинение номер три 9 9 Закон за трите провинения — Habitual offender laws (обикновено наричан three-strikes laws) — в юрисдикцията на 24 щата в САЩ, включително и Калифорния, по силата, на който при извършени две престъпления, третото се приема за рецидив и извършителят бива изпращан в затвора с присъда, по-сурова от обикновено присъжданата за извършеното престъпление. — Б.пр. и ще го затворят за доста дълго време.

— Затова измисля план — допълни Хънтър.

Полицай Травис кимна в знак на съгласие и продължи отново:

— Знае, че жертвата страда от биполярно разстройство и от време на време изпада в депресивни състояния. Може да му го е казала самата тя по време на някое от онези състояния, в които е мислела за самоубийство в миналото.

— Много вероятно — съгласи се детективът.

— Затова решава, че ако инсценира самоубийство, това ще бъде билетът му към свободата, особено ако може да го направи да изглежда така, че е била съвсем сама, заключена в апартамента си. Слага я в леглото, съблича я и прерязва китките й.

— Много добре, полицай Травис — похвали го Хънтър. — Не мисля, че аз самият бих могъл да изградя по-добра теория.

— Да, но това все още не обяснява как го е направил. Как е излязъл и как е заключил вратата от вътрешната страна?

— Умно — отговори му Хънтър, като се върна в спалнята. Полицаят го последва.

Детективът се върна до гардероба на Хелън Уебстър и отвори вратата.

— Виждате ли колко прецизно е подредено всичко? — попита той. Травис кимна. — Но погледнете това — Хънтър показа черната копринена блуза, която бе паднала върху обувките.

— И-и-и? — Травис провлече думата — Каква за нея?

— Първоначално помислих, че блузата просто се е изплъзнала от закачалката си — обясни Хънтър. — Но ако проверите стойката, ще видите, че няма празни закачалки, което означава, че една от тях липсва. — Травис се намръщи. Детективът се протегна, взе друга блуза и я изхлузи от закачалката й. — Тогава забелязах, че Хелън Уебстър е използвала само телени закачалки. — Той излезе от спалнята като взе закачалката със себе си. Във всекидневната посочи към малката стереоуредба върху телевизионния модул. — Ето, тук липсва един високоговорител.

— Да, виждам това — отговори Травис.

— Е, господин Джейк Губоу е озвучител, затова си мисля, че спокойно можем да предположим, че знае това-онова за музикалното оборудване, включително и за стереоуредбите като тази.

— Съгласен съм.

— Знаел е, че тези високоговорители са магнитни, като силните магнити в тях са част от устройството на субуферите.

Травис отново бе започнал да хапе долната си устна.

— Не знаех това.

Хънтър отиде бързо до кухнята, взе кошчето за боклук и го донесе във всекидневната.

— Намерих другия високоговорител тук — каза той. — На парчета е. — Той изсипа съдържанието на кошчето на пода. — Субуферът, както можете да видите, е напълно унищожен. Обзалагам се, че ако отделим достатъчно време и съберем всички части на разбития магнит и ги съберем отново заедно като пъзел, ще открием, че липсва едно малко парче.

— Кучи син — прошепна Травис, докато се взираше в снимката.

Хънтър си сложи ръкавици, избра едно малко парче от магнита на субуфера, приближи се до скрина до източната стена и отвори най-горното чекмедже, което беше пълно с канцеларски и офис материали. Това, което стоеше най-отгоре беше тубичка с много силно лепило.

— И това е последното парче от нашия пъзел — каза той, докато я показваше на Травис.

Детективът взе телената закачалка, освободи кукичката и я изправи. Тридесет секунди по-късно, държеше в ръцете си дълго, извито парче твърда и здрава тел. Той я завъртя отново и започна да променя формата й докато не я изви като буквата L — тел с дължина около четиридесет и пет сантиметра, с малка извита кука накрая. След това залепи внимателно малкия магнит на върха й.

— И ето, че вече го имаме — оповести той, като се запъти към вратата. Докато придържаше държача на предпазната верига на първоначалното му място, Хънтър изпробва устройството си. Магнитът на върха на телта се залепи здраво за кръглото метално парче в края на предпазната верига. Като използваше приспособлението си, Хънтър бавно и много лесно плъзна веригата през целия път докато накрая я извади от заключалката.