Крис Картър - Ловецът

— Разбира се. — Рашана скръсти ръце върху гърдите си. — Една вечер били излезли и той се напил… Отново. Очевидно е от онези мъже, на които алкохолът не им понася, нали разбирате какво искам да кажа? Напива се прекалено много и след това започва да се държи гадно с всички наоколо. Хелън ми каза, че били в коктейлбар някъде в Лонг Бийч. Тя си говорела с един стар приятел — мъж. Е, Джейк изпил един коктейл в повече и това било. Бутнал човека на земята и извлякъл Хелън навън от бара като някой неандерталец. Нарекъл я „за нищо не ставаща курва“, „мръсна кучка“ и дори по-лоши неща. — Жената поклати глава отвратена.

— Знаете ли дали това се е случвало и преди?

— Случвало се е — кимна тя. — Точно преди Свети Валентин. Разбирате ли, те не излизаха от дълго време, и както сам знаете, в началото всички се държат по възможно най-добрия начин.

— Фазата на „медения месец“.

— Точно така — съгласи се Рашана, — а ние жените знаем, че тази фаза продължава около три месеца, преди човек да започне да показва истинското си лице. А да ви кажа честно, истинското лице на Джейк беше наистина отвратително. Няма значение, защото след онзи ден в Лонг Бийч, Хелън заряза този задник.

Детективът си записа още нещо.

— Споменахте, че се е тревожела заради него?

— Ами, да. След като го заряза, онзи не престана да й се обажда. Каза ми, че й звънял по четири-пет пъти на ден, за да й се извинява, че за действията му онази вечер бил виновен алкохолът, а не той… Нали знаете, все същите глупости. Но Хелън не отстъпи. И постъпи правилно. Нито един мъж не заслужава да се примиряваш заради него с подобни простотии. — Рашана направи кисела гримаса. — Но това, което тревожеше Хелън, беше, че му бе дала ключове за апартамента си. — Хънтър си записа и това. — Казах й да си смени ключалките — продължи Рашана.

Детективът знаеше, че Хелън не бе последвала съвета на приятелката си. Беше проверил ключалките в апартамента й. Не бяха сменяни.

— Знаете ли дали бившият приятел на госпожица Уебстър я е заплашвал някога? — попита той.

— Ако го е правил, Хелън никога не го е споменавала — отговори жената, — но човекът си беше психопат. Дай му няколко питиета и само Бог знае какво ще направи. Повярвайте ми, познавам този тип мъже.

Хънтър си записа още няколко неща и затвори тефтерчето си. Рашана го изпрати до входа, но докато минаваха покрай кухненската врата, нещо привлече вниманието му и той спря за момент.

Просветна му! Мисълта му прелетя от А до Я за части от секундата.

— Нещо не е наред ли? — попита домакинята.

— Съвсем не — усмихна се Хънтър.

Когато се върна на двадесет и осмия етаж, Хънтър се срещна отново с полицай Травис.

— Някакъв успех? — попита детективът.

Полицаят кимна и му подаде снимката, която бяха изпратили по факса в колата му. Джейк Губоу бе привлекателен мъж с къса, тъмна коса, силни челюсти, изразителни очи и с лек намек за трапчинка на квадратната брадичка. Тънък белег прорязваше дясната му вежда.

— Имаме пълно съвпадение — информира го Травис. — Господин Грант потвърди, че това е мъжът, когото е видял да напуска този етаж късно вечерта в понеделник. Спомни си дори белега.

— Точно както си мислех — каза Хънтър и разказа на Травис за разговора си с Рашана Люис. — Знам как го е направил. Знам защо предпазната верига е била непокътната на мястото си, когато двамата с партньора ви сте пристигнали тук.

— Наистина ли? Как?

— Нека ви покажа.

Върнаха се в апартамента на Хелън Уебстър. Двамата съдебни следователи все още работеха в спалнята, но казаха на Хънтър, че са събрали достатъчно количество влакна и косми, както и няколко пръстови отпечатъка, които, както изглежда, принадлежат на два различни индивида. Вече можеха да потвърдят, че едните са на жертвата. Вторите бяха на някой с огромни ръце.

Детективът не се съмняваше, че вторите отпечатъци ще съвпаднат с тези на Джейк Губоу.

— Добре — полицай Травис се обърна към Хънтър, — сега вече мога да си представя някак си сцената. Приятелят е зарязан точно след Свети Валентин, не го приема много добре, продължава да се обажда на жертвата като я моли за още един шанс. Тя обаче продължава да казва „не“, но той така и не разбира намека. В понеделник вечерта той решава да се отбие за един разговор очи в очи. — Травис присви рамене. — Може би е почукал и тя го е пуснала вътре или е използвал своя ключ, защото вече знаем, че е имал такъв.

Детективът го слушаше и кимаше от време на време.