Крис Картър: Ловецът

— Детектив — полицай Травис представи мъжа като се присъедини към Хънтър на вратата, — това е господин Валдез, управителят на сградата.

Господинът протегна ръка:

— Мигел Валдез — представи се той.

Хънтър направи същото.

— Благодаря ви, че дойдохте, господин Валдез. Ще имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

— Моля, наричайте ме Мигел.

— Добре, Мигел. Познавахте ли добре госпожица Уебстър?

Мъжът заклати глава напред-назад.

— Не много добре — отговори той. — Знам само, че беше интериорен дизайнер. Много красива и много мила — винаги любезна. Тя казваше „здравейте“ всеки път, когато видеше съпругата ми или мен. И винаги се интересуваше как е нашето малко момиченце. Дъщеричката ни е на пет, нали разбирате. Току-що започна да ходи на детска градина.

— Поздравления — каза Хънтър, усмихвайки се сърдечно.

— Благодаря ви. Това е всичко, което знам за госпожица Уебстър — добави Мигел. — Тази сграда има тридесет и пет етажа, с по двадесет и четири апартамента на всеки от тях. Страшно много хора, нали разбирате? И всички са много заети, тичат наоколо, за да отидат някъде или да свършат нещо. — Той присви рамене. — Включително и аз. Непрекъснато има нещо, което трябва да бъде поправено или почистено, или сменено, или нещо друго. Когато срещна някой от живущите във фоайето или се засечем в асансьора, или някъде другаде, разговорите ни винаги са кратки. Нали разбирате? — Хънтър кимна. — Но би било добре да говорите с Рашана Люис — добави Мигел. — Тя живее в апартамент 1514 на петнадесетия етаж. Козметичка е и двете с госпожица Уебстър бяха приятелки. Рашана има много клиенти тук, в сградата, включително съпругата ми, и знам, че госпожица Уебстър също е била една от тях.

— 1514 ли казахте? — попита Хънтър.

— Точно така.

Детективът си отбеляза мислено тази информация.

— Сградата има ли портиер?

— Не, съжалявам.

— А охранителни камери?

— Не. — Мигел поклати глава, леко притеснен. — И такова нещо нямаме.

— Добре — каза Хънтър, като погледна часовника си. — Благодаря ви за помощта, Мигел. Може да се наложи да говоря отново с вас по-късно.

— Няма проблем, знаете къде да ме намерите.

Веднага след като управителят си тръгна, телефонът в джоба на детектива иззвъня.

— Детектив Робърт Хънтър, отдел „Обири и убийства“.

— Детектив, тук е Даниъл Фигероа от Оперативния отдел. Разполагам с информацията за субекта, която поискахте по-рано днес, но не мисля, че имам ваш имейл адрес.

— Струва ми се, че все още не са ми създали такъв — отвърна Хънтър. Като се замисли, може би за момента нямаше дори бюро или компютър на свое разположение. — Кажете ми какво сте открили.

— Добре — отвърна другият. — Господин Джейк Губоу, на тридесет и пет. Живее в Хоторн 7 7 Хоторн — град в югозападната част на окръг Лос Анджелис, Калифорния. — Б.пр. , на номер тридесет и едно, Уест, 129-та улица. Работи като озвучител на място, наречено „Руустърс“, в западен Холивуд, където всяка вечер има жива музика.

— Да, известно ми е това заведение — каза детективът.

— Е — продължи Даниъл, — господин Губоу е бил арестуван пет пъти през последните четири години — два пъти за пиянство и хулиганско поведение и три пъти за нападение. Вкарал е една от бившите си приятелки в болница и това му е струвало пет месеца в щатския затвор в Ланкастър 8 8 CSP-Los Angeles County — мъжки затвор, разположен в град Ланкастър, Калифорния; от минимално до максимално тежък затворнически режим. — Б.пр. . Според съдията, който го е осъдил, още едно провинение и господин Губоу ще отсъства за доста дълго време.

— Чудесна работа. Имаме ли негова снимка?

Събеседникът му се засмя сподавено.

— Разбира се. Имаме около пет такива. Най-новата е само отпреди година.

— Изчакайте за момент — помоли Хънтър, като покри микрофона на телефона си с длан. — Има ли факс в патрулката? — попита той полицая.

Мъжът кимна:

— Да, има.

Хънтър отново заговори по телефона:

— Даниъл, можете ли да ми изпратите най-новата от онези снимки до полицейска кола… — погледна Травис, който прошепна числата осем, три, пет, едно, седем. Детективът ги повтори в слушалката.

— Идва — чу се от отсрещната страна.

— Благодаря.

Детективът прекъсна връзката.

— Някакво развитие! — попита полицаят.

Хънтър набързо го запозна с новините.

— Добре — завърши той. — Искам да отидете долу до колата си и да изчакате снимката на господин Джейк Губоу. След това се върнете в апартамент 2808, за да говорите отново с господин Грант. Покажете му я и вижте дали ще го разпознае като човека, когото е видял да напуска този етаж късно вечерта в понеделник. Аз ще сляза до 1514, за да видя дали ще мога да разговарям с Рашана Люис. Ще ви чакам отново тук след около половин час.