Крис Картър - Ловецът

— Не се опитвам да впечатля никого, капитане — успя да вмъкне най-накрая Хънтър, — нито се опитвам да се докажа на някого, но в самото местопрестъпление има нещо сбъркано. Нищо не подсказва мотив за самоубийство. Доверете ми се.

— Освен фактът, че единствената врата, която води към и от апартамента е била заключена отвътре и със здраво поставена предпазна верига. — Детективът не отговори. — Ние не сме отдел за разследване на „Досиетата Х“, новобранец. Извършителите на престъпления не минават през стените.

— Знам това, капитане.

— Защо се присъедини към полицията на Ел Ей, новобранец?

Въпросът го завари неподготвен.

— Какво?

— Защо избра да започнеш работа в полицията на Ел Ей? — попита отново Болтър.

Хънтър знаеше, че това е реторичен въпрос, затова даде на капитана възможно най-скапания отговор, който можа да измисли:

— За да служа и защитавам, сър.

— Точно заради това — изстреля капитанът. — И няма нищо общо със смъртта на баща ти, нали така? — Детективът остана безмълвен. — Това го няма в досието ти, но аз те проверих. Точно една седмица след смъртта на баща ти, си се записал в Академията.

Хънтър все още мълчеше.

Две седмици след като бе получил докторската си степен по „Биопсихология и анализ на криминалното поведение“, светът на Хънтър се преобърна. През последните три години и половина баща му бе работил като охрана в клона на „Банк ъф Америка“ на булевард „Авалон“. Обикновен обир се бе объркал и превърнал в престрелка като във филм за Дивия Запад. Бащата на Хънтър бе прострелян в гърдите. Дванадесет седмици бе в кома и се бори, преди сърцето му най-накрая да се предаде. Човекът, който го простреля, така и не бе заловен.

— Гневът и отмъщението са също толкова добри причини, колкото и всички останали, новобранец — продължи Болтър. — Но когато това е основният мотив, който те води, трябва да си много внимателен. Разбираш ли какво искам да кажа? — Не получи отговор. — Чуваш ли какво ти казвам, новобранец?

— Да, капитане — този път в гласа на Хънтър се долавяше доста по-твърда нотка, — но не е нужно да се тревожите. Ако греша за този случай, първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да подам молба за прехвърляне. Имате думата ми. Какво ще кажете за това?

Капитан Болтър мълча няколко минути. Един новобранец, който иска да заложи на карта цялата си кариера още в самото й начало, основавайки се само на нещо, в което вярва — на едно голо предчувствие. Трябваше да признае, че се възхищаваше на убедеността му.

Преди всичко вярвай на инстинкта си. През целия си живот се бе водил от това мото и то винаги му бе служило добре.

Хънтър не можеше да го види, но по устните на капитана заигра усмивка.

— Съгласен съм, новобранец. Аз ще съм този, който ще ти предостави въжето. Да видим дали ще се обесиш или не. — И прекъсна разговора.

— Вие ли сте разследващият детектив? — попита един съдебен следовател, докато влизаше във всекидневната, и изгледа Хънтър малко подозрително. Мъжът беше слаб и висок, с гъсти мустаци и рунтави бакенбарди. След него влезе още един, който бе нисък и закръглен, с обръсната глава.

Детективът кимна и се представи. Двамата криминалисти изучаваха доста дълго легитимацията на Хънтър.

— Нещо не е наред ли? — попита той.

— Не, съвсем не — поклати глава високият. — Просто изглеждате много по-млад от всеки друг детектив от отдел „Обири и убийства“, който сме срещали някога.

Това много бързо започва да става банално , помисли си Хънтър.

— Аз съм Кийт. — Високият протегна ръка. — А това е Мат — кимна към своя колега той. — Това първият ви случай ли е?

— С отдел „Обири и убийства“, да — отговори Хънтър докато се ръкуваше с двамата следователи.

— Не съм сигурен дали е подходящо да се каже „добре дошъл“, но… Добре дошъл в отдела с най-коравите детективи в Лос Анджелис. И така, какво имаме тук?

— В спалнята е — каза детективът и продължи с обяснения за всичко, което знаеше до момента.

— Определено имате право за едно нещо — отбеляза Кийт, като се приближи до леглото и огледа положението на тялото на жената за секунда. — В това самоубийство има нещо сбъркано.

Детективът прекъсна за момент претърсването на апартамента, за да наблюдава работата на двамата следователи. Те отделиха необходимото време за оглед на трупа, леглото и всичко около него.

— Знам, че цветът и еластичността на кожата й са се променили напълно — намеси се Хънтър, — което прави откриването на белези и синини много по-трудно, но мислите ли, че все пак бихте могли да разпознаете белези от душене или връзване — нещо, което да потвърди, че се е задушила, преди да умре.