Крис Картър: Ловецът

Хънтър изобщо не се съмняваше — в това самоубийство имаше нещо нередно.

— Къде, по дяволите, са следователите? — запита се той.

В кухнята, детективът провери хладилника. Нямаше нищо развалено. Срокът на годност на млякото все още не бе изтекъл. Ябълките и крушите в купата върху малката кухненска маса бяха все още свежи. Имаше няколко чинии в сушилнята на мивката, както и отворен пакет бисквити върху плота.

В шкафа намери няколко бутилки алкохол, включително и неотворено Dalwhinnie 1973 — чисто, 29-годишно, малцово шотландско уиски. Това накара Хънтър да спре за малко. Не защото в питието имаше нещо странно, а защото преди няколко години бе подарил подобна бутилка на баща си за Коледа — последната им Коледа заедно. Баща му беше пристрастен към чистото малцово шотландско уиски. Страст, която Хънтър никога не разбра. Вкусът на уискито, независимо от вида или марката, беше прекалено натрапчив за небцето му.

Като прогони спомените, детективът натисна педала на огромната хромирана кофа за боклук до хладилника, погледна вътре и се намръщи.

Поне мистерията с липсващата тонколона бе разрешена.

Протегна ръка да я вземе или поне това, което бе останало от нея. Малката дървена кутия бе напълно разглобена. Миниатюрният високоговорител за високи честоти бе непокътнат, но този за ниските бе разбит на парчета, все едно някой не го е харесал и е решил, че трябва да бъде сменен.

— Какво по дяволите? — промърмори на себе си, като се оглеждаше на всички страни.

Мобилният телефон в джоба му звънна и Хънтър пусна парчетата от тонколоната обратно в боклука, преди да отговори на позвъняването.

— Детектив Робърт Хънтър, отдел „Обири и убийства“ — гордо се представи той.

— Какво, по дяволите, правиш, новобранец?

Хънтър моментално разпозна гласа на капитан Болтър.

— Изпратих те на лесен, решен от само себе си, случай на самоубийство, а ти за нула време го превърна в убийство първа степен и дори искаш екип съдебни следователи.

— Капитане…

— Онова нещо там трябваше вече да е опаковано и запечатано, а ти да си довлякъл задника си тук и да попълваш формулярите още преди час. Какво, по дяволите, става?

Хънтър обясни ситуацията колкото се можеше по-кратко и сбито.

— Чакай малко — каза капитанът, когато той приключи. — Казваш ми, че точно при първия ти, колкото-се-може-по-лесен случай ти имаш предчувствие ?

— Това е повече от предчу…

— Не, не е, новобранец — сряза го шефът му с твърд и авторитетен глас. — Дори не си помисляй да ми излизаш с подобни глупости. Ако нямаш абсолютно никакви доказателства, това е предчувствие. Има ли нещо, с което да потвърдиш твърдението си?

— Все още не, но…

— Тогава си е точно това — предчувствие … Още при първия ти случай. Само като си го помисля и ме засърбяват топките.

— Ще имам доказателства, капитане — отвърна Хънтър, като гласът му бе също толкова категоричен. — Ако ми дадете още час или два, ще намеря доказателства.

Чу как капитанът въздъхва тежко в другия край на линията.

— Прочетох отново цялото ти досие, новобранец — каза Болтър, — и отсега знам, че ще ми създаваш неприятности. — Не даде възможност на детектива да отговори. — С твоите, цитирам написаното в досието ти: коефициент на интелигентност извън скалата и изключителни резултати на тестовете с логически и ситуационни задачи , ще искаш да се доказваш във всеки един шибан случай, който ти бъде даден, нали?

— Само се опитвам да си върша работата, капитане.

— О, така ли? Добре, нека да ти издам една малка тайна, която искам да помниш до края на живота си, новобранец. Слушаш ли ме?

— Да, сър.

— Не всеки случай е шибано седемглаво чудовище 4 4 Препратка към Библията, Новия Завет, Откровение на свети Йоан Богослов, в което се появяват два седемглави змея, символи съответно на обществената и религиозната система. Те се явяват и в четвъртата картина на Апокалипсиса, където са алегория за духовната война, която водят силите на Доброто срещу силите на Злото. — Б.пр. , разбираш ли какво ти казвам? По-голямата част от престъпниците навън са пълни идиоти. Девет от десет убийства в този град са извършени от някой, който е прекалено ядосан, прекалено ревнив, прекалено пиян, прекалено надрусан, прекалено отчаян, прекалено луд или е комбинация от всичко това. Те не са криминални гении. — Хънтър очакваше капитанът да направи пауза, за да може да каже нещо, но така и не я дочака. Началникът му просто продължи да говори, без да му даде такава възможност. — Вече получи работата, новобранец. Не е необходимо да се доказваш повече на никого. Проверих, ти си най-младият човек, назначаван някога като детектив в отдел „Обири и убийства“ в историята на полицията на Лос Анджелис. По-здрав-ле-е-е-ния! Само този факт ще накара всеки детектив в този отдел да гледа на теб като на превзет малък надувко. Ако започнеш да се перчиш във всеки един случай с този IQ боклук и лайната по „Психология на криминалното поведение“ — дори и при обикновено самоубийство — уверявам те, няма да си много популярен тук. Разбираш ли какво ти казвам?