Крис Картър: Ловецът

На останалите снимки Хелън се усмихваше, танцуваше или си прекарваше добре с приятели. Всичките жени.

Приятелят отново липсваше.

Хънтър спря за малко и разтърка очи. Въпреки че в главата му вече се оформяше някаква теория, бе леко обезпокоен. Не отдаваше ли прекалено голямо значение на това. Не го ли правеше, защото дълбоко в себе си искаше първият му случай като детектив в отдел „Обири и убийства“ към полицията на Ел Ей да бъде нещо повече от лесноразрешим случай на самоубийство? Беше ли прав полицай Травис, не искаше ли само да впечатли новия си капитан?

Хънтър се замисли за момент.

Не, не това му подсказваше интуицията — това бе нещо повече от обикновен, лесноразрешим случай за самоубийство — усещаше го. А той винаги вярваше на инстинктите си.

Въпреки това знаеше, че е напълно възможно да разчита уликите погрешно. Ами ако Хелън е била тази, която е била лудо влюбена в Джейк Губоу и поради някаква причина той е решил да я разкара? Ами ако й беше казал, че е влюбен в друга? Това лесно би могло да предизвика криза на биполярно разстройство и в един неразумен момент тя да е решила да се самоубие. Тази възможност все още съществуваше.

— Проучи местопрестъплението — каза си Хънтър. — Започни с това, което ще ти каже то.

Младият детектив не беше готов да призове господин Губоу за разпит. Апартаментът можеше да му разкрие още нещо, както и съдебните следователи, когато най-после се появят. Също така, искаше да види дали разпитите от врата на врата, както и досието на Джейк Губоу, което бе изискал, няма да разкрият някаква ценна информация. За момента, най-доброто, което можеше да направи, бе да продължи с претърсването на жилището.

Все още във всекидневната, Хънтър се спря отново пред шкафа за телевизора. Нещо не изглеждаше както трябва. Симетрията бе нарушена.

Намръщи се.

Почеса се по брадичката.

Отново се намръщи.

Мини стереосистемата.

Това е!

Липсваше една от тонколоните.

Хънтър провери задната част на стереото. Кабелът за тонколоната все още бе включен към усилвателя.

— Странно — каза си той, но не му отдели повече внимание и се върна в спалнята.

Хелън е била много организирана жена. Всички чекмеджета и шкафове бяха подредени безупречно. Всяка част от облеклото й бе сгъната и поставена на определеното за нея място. Нямаше признаци нещо да е пипано. Същото можеше да се каже и за свързаната със спалнята баня.

Гардеробът й съдържаше изключително голямо разнообразие от блузи, панталони, дънки, якета, обувки, колани и дамски чанти. Отново, всички дрехи бяха поставени прецизно на точните места, освен една черна копринена блуза, която се бе изхлузила от закачалката и бе паднала върху чифт обувки.

Хънтър затвори вратата на гардероба и се извърна отново към леглото.

Нищо не беше на мястото си в тази сцена. Тялото на Хелън Уебстър бе разположено във формата на разпятие — краката й бяха изпънати, а ръцете — широко разтворени встрани. Това означаваше, че е прерязала китките си и е лежала напълно неподвижно в леглото, очаквайки смъртта. Необходима е изключителна сила на волята, за да направи човек подобно нещо.

Също така, прерязването на китките и последващото кървене не водят до внезапна смърт. Ако не се упоят с приспивателни или алкохол преди това, много хора, избрали този начин за самоубийство, приключват като променят или се опитват да променят решението си, веднага щом видят и усетят кръвта да изтича от вените им. При това обикновено има много потрепвания и движения на ръцете, което създава твърде разхвърляна обстановка. Хънтър добре знаеше това, тъй като бе изучавал фотографии и бе присъствал лично на достатъчно подобни местопрестъпления. В стаята цареше бъркотия, без съмнение, но нещо в цялата картина не беше наред. По тялото на Хелън нямаше кръв, всичката се беше стекла на пода или беше попила в чаршафите. Това означаваше, че не е помръдвала ръце, след като е прерязала вените си. Вторият проблем с това, че по тялото нямаше кръв, бе че — както беше казал съдебният лекар — разрезите по китките й са толкова дълбоки, че са прекъснали както радиалната, така и улнарната артерии, а това означаваше, че кръвта е бликнала от тях като фонтан. Хънтър бе наясно, че ако това наистина е сцена на самоубийство, съществуват само два възможни сценария. Първо : Хелън е прерязала китките си, докато е лягала върху леглото. В такъв случай, в самото начало, ръцете й не биха могли да бъдат изпънати по този начин. Тази поза би била доста неудобна, за извършването на толкова прецизни разрези. Ръцете й щяха да бъдат близо до тялото, вероятно върху гърдите, с китки, обърнати към нея, а тя щеше да бъде обляна в кръв. Второ : прерязала е китките си докато е стояла права или е седяла на леглото, преди да легне на него. В този случай, кръвта щеше да бликне нагоре, като попадне върху лицето, косата и горната част на тялото. Тяло, без капка кръв по него — в това нямаше никаква логика.