Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Със Сюзън се държахме за ръце и вървяхме боси по белия пясък. Не разговаряхме, просто слушахме морето.

Изкатерихме се на малка дюна и седнахме с лице към океана. На хоризонта блещукаха светлини на товарни кораби и танкери — приличаха на малки градове, носещи се по водата.

Дълго мълчахме. После Сюзън ме попита:

— Още ли ще се женим?

— А аз още ли ще получа яхта?

Тя се усмихна.

— Разбира се. След сватбата ще отплаваме за Англия с децата и ще освободим твоя апартамент. После… ще пратим Едуард и Каролин у дома със самолет.

— И?

— Може ли заедно да заминем на околосветско плаване?

— Може.

— Опасно ли е?

— Има ли значение?

— Няма.

— Такова преживяване направо преобразява човек.

— Добре. Имам нужда от преображение. — Сюзън ме прегърна. — Къде искаш да живеем през остатъка от живота си?

— Мисля, че ще познаем мястото, когато го видим.

— Ще се влюбиш в Хилтън Хед.

Усмихнах се.

— Възможно е. — Дръж приятелите си близо до себе си, но враговете си още по-близо. — Ще ти липсва ли Ню Йорк? И Станхоуп Хил?

— Да. Той е част от мен. И двамата имаме хубави спомени от там, където сме израснали, където сме се влюбили, оженили, отгледали децата си и сме прекарали живота си… заедно. И когато идваме на гости тук, ще мислим за себе си като за пътешественици във времето, които са се завърнали в едно чудесно време и място от живота си, ще си представяме, че отново сме млади и че целият живот е пред нас.

— Е, ние сме си млади и целият живот е пред нас.

Тя ме прегърна.

— Прекрасно е, че пак сме заедно.

Погледнах далечния фар и си спомних оня момент преди десет години, когато отплавах. Нямах представа къде отивам и дали ще се върна. А и нямаше значение, защото Сюзън всеки ден беше в ума и сърцето ми. Често й говорех на глас и вярвах, че където и да е, знае, че мисля за нея.

Мислено й показвах света и двамата заедно се любувахме на звездите, заедно преживявахме страшни бури и заедно влизахме в спокойни пристанища — дори заедно се разхождахме по лондонските улици. Тя всъщност не ме беше напуснала през тия десет години, тъй че ние не се събирахме отново, защото никога не се бяхме разделяли, и сега повторно щяхме да се отправим заедно на пътешествие.

И ако съдбата беше решила да не се завърнем от морето — е, нищо. Всяко пътуване си има край и краят на пътуването винаги се нарича „у дома“.

Отплавай, пътниче, да търсиш и откриваш.

$source = Моята библиотека

$id = 37783

$book_id = 8105

Известна американска авторка по въпросите на етикета от първата половина на XX век. Днес името й е нарицателно за добри обноски. — Б.пр.

Благородството задължава (фр.). — Б.пр.

Земляк (ит.). — Б.пр.

Улица „Злощастието на скункса“ (англ.). — Б.пр.

Улица „Конска падина“ (англ.). — Б.пр.

Мляко (исп.). — Б.пр.

Освен че на английски език означава „благодат“, Грейс също е популярно английско женско име. — Б.пр.

Участник в Гражданската война между Севера и Юга. — Б.пр.

Най-голямата организация на граждани от италиански произход в САЩ, създадена през 1905 г. — Б.пр.

Женски полов орган (вулг. ит.). — Б.пр.

Стихотворение от Елизабет Ейкърс Алън. — Б.пр.

Корабът, с който през 1620 г. в Северна Америка пристигат английските сепаратисти, известни като пилигрими. — Б.пр.

Търговска улица в лондонския квартал Мейфеър известна с магазините си за мъжко облекло по поръчка. — Б.пр.

Тук и нататък текстовете от Библията са цитирани по изданието на Св. Синод от 1992 г. — Б.пр.

Guest (англ.) — гост. — Б.пр.

Уилям Конгрив, „Скърбящата невеста“. — Б.пр.

Пр. Любомир Николов. — Б.пр.

Скъп ресторант в Ню Йорк. — Б.пр.

Упражнения, подобни на йога (по името на създателя им Йозеф Пилатес). — Б.пр.

Алюзия за роман от Ърскин Колдуел. — Б.пр.

Статуя на Христос в Андите, на границата между Аржентина и Чили (на вис. 3832 м). — Б.пр.

Централен остров (англ.). — Б.пр.

Песен от германския мюзикъл „Черната щука“ на Паул Буркхард (1939), популярна и в американски вариант. — Б.пр.