Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Виждах, че госпожа Донъли, прекалено млада, за да е закоравяла от многобройните примери за човешка поквара, е искрено разстроена. Помислих си за Каролин и се зачудих как ще й повлияят още няколко години в Бруклинската прокуратура.

Сюзън също беше започнала да се разстройва, ала дълбоко си пое дъх и продължи:

— Белароса ме завърза по очи на леглото и с някакъв колан… мисля, че е на Джон… ме би по задника…

Изправих се.

— Не съм чул тази част и не искам да я чуя. Моля, повикайте ме, когато госпожа Сатър стигне до момента на моето влизане в стаята.

Излязох да подишам чист въздух. На двора вече се бяха събрали пет-шест полицейски коли и няколко автомобила от криминалистиката, ала линейката я нямаше и предположих, че са закарали трупа на Антъни в моргата. Е, ако не се бавеха много с аутопсията, можеха да ги изложат едновременно с чичо Сал, например в същия бруклински траурен дом, в който беше поклонението на Франк. И после, ако Бруклинският диоцез не възразеше, щяха да им направят двойно опело в „Санта Лучия“ и двойно погребение в черковното гробище. Каква ирония, а? Или поне щеше да е по-удобно за приятелите и роднините. Във всеки случай тия две погребения щях да ги прескоча.

Един униформен полицай дойде и ме отведе в кабинета.

Сюзън продължи разказа си с думите:

— Надявах се Джон да се е сетил, че нещо не е наред, и да е повикал полиция… но после чух гласа на Антъни в коридора и когато разбрах, че води Джон, сърцето ми се сви…

Седнах и изслушах нейната гледна точка за случилото се в спалнята. Версиите ни се различаваха само по отношение на онова, което си беше мислила. Тя например каза:

— Както вече споменах, Белароса ми заяви, че когато Джон се върнел, той първо щял да ме накара да застана на колене и да му направя… орален секс. Затова знаех, че мога да го… ухапя — щеше да изпита толкова силна болка, че можех да се претърколя под леглото и да взема двуцевката, която бях оставила там. Той накара Джон да се заключи с белезници за радиатора, но не смяташе, че аз представлявам опасност за него.

Е, басирам се, че Антъни бе променил мнението си, след като Сюзън му беше пробила дупка в гърдите.

Тя завърши показанията си с думите:

— Белароса ми каза, че ще ни убие, и аз знаех, че животът ни е в опасност. Когато взех пушката и му извиках да спре и да вдигне ръце, той ми изкрещя: „Мъртва си, курво!“ После се хвърли към мен и протегна ръце към цевта на пушката. — Спомни си да прибави: — Не ми оставаше друг избор, освен да натисна спусъка.

Детектив Джоунс, лейтенант Кенеди и госпожа Донъли се спогледаха и детективът каза на Сюзън:

— Благодаря ви. — Помоли я да прочете показанията си, Сюзън ги прочете и ги подписа, подписаха ги и той и началникът му. След това лейтенантът и прокурорката излязоха, но аз останах. Детектив Джоунс зададе на Сюзън още няколко въпроса.

Докато тя му отговаряше, аз се обадих в туристическата агенция и оставих съобщение, отменящо пътуването ни. Освен това нямаше да можем да останем в къщата, която вече беше местопрестъпление, пък и място, с което изведнъж са се оказали свързани лоши спомени, така че се обадих в „Крийк“ и запазих бунгало, като предупредих, че може да пристигнем късно.

Детектив Джоунс се извини и ни остави сами.

— Как си? — попитах Сюзън.

Тя сви рамене.

— Уморена и изтощена. Но… ме обзе посттравматична еуфория, както ме предупреди сестрата в болницата.

— Разбирам. — Разбирах също, че еуфорията ще изчезне и двамата ни очаква тежък период. Ала по ирония на съдбата фактът, че трябва да издържим по време на следствието, не ни позволяваше да мислим за случилото се.

Дойде детектив А. Дж. Настаси и след като ни изказа съчувствието си, ни съобщи:

— Пратиха ме да помагам на отдел „Убийства“ в това следствие.

Кимнах. Удивително, помислих си, колко бързо се беше развил тоя случай — от нашата жалба срещу Антъни Белароса до неговото убийство. Но ако човек се замислеше сериозно, нямаше как да не се стигне до смърт — макар че не бях сигурен чия.

— Мога да ви съобщя някои неща, които сигурно ще ви интересуват, ако сте готови да ги изслушате — каза Настаси.

Двамата кимнахме.

— Дежурният от Груп Ълтра Зийл е изчезнал, затова смятаме, че е работил почасово и в Бел Секюрити. Белароса и Розини сигурно са взели униформите от него и пак той е осведомявал Белароса или някой негов човек за действията ви.

Кимнах. Знаех си аз, че е вътрешна работа.

Детектив Настаси продължи: