Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Можех да отговоря на Феликс Манкузо, че цивилизованото лустро всъщност е съвсем тънко, само че той го знаеше и все пак, като всички нас, постоянно се изненадваше, когато старият Звяр надигнеше грозната си глава.

— Тая нощ ще отседнем в клуба на Сюзън — казах. — Съвсем сме изтощени.

— Естествено. Ще ви изпратя.

Излязохме на двора. Нощта беше ясна и благоуханна, в небето сияеха милиони звезди.

— Детектив Джоунс каза, че сте проявили изключителна находчивост и смелост — обърна се господин Манкузо към Сюзън.

Забравила или пренебрегнала онова, което й бях обяснил за законната самоотбрана, тя отвърна:

— Проявих изключителна глупост. Той нямаше да ни убие. Каза ни го пет-шест пъти. Това не беше око за око. Искаше да ни унижи и да превърне живота ни в ад. — Пое си дълбоко дъх и го погледна, ала всъщност говореше на мен. — Можех просто да го оставя да ме изнасили и всичко щеше да свърши. Но аз рискувах и своя живот, и живота на Джон, за да го унищожа.

И двамата със специалния агент знаехме, че това е инкриминиращо изявление, обаче той ни харесваше и в известна степен се чувстваше отговорен за случилото се.

— Сигурен съм, че сте го направили, защото сте смятали, че животът ви е в опасност, госпожо Сатър, и сте постъпили правилно, като сте стреляли по него.

Сюзън обаче упорстваше.

— Ако искаше да ме убие заради това, че убих баща му, щях да го разбера… око за око… но… той искаше да убие душите ни, а това не можех да му позволя.

Господин Манкузо се замисли за миг.

— Ясно, но… е… може би и аз щях да постъпя по същия начин.

Изпрати ни до тауруса.

— Между другото, патологът каза, че Белароса бил още жив, когато пристигнала линейката, обаче умрял, преди да успеят да му окажат първа помощ.

Упражних правото си да запазя мълчание по тоя въпрос.

Господин Манкузо продължи:

— Изглежда, че… е, патологът каза, че кръвта в раната като че ли първо се била съсирила, но… съсирването в гърдите му някак си било нарушено и кръвта потекла отново. — Погледна ме. — Ами… чудех се дали не сте се опитали да му окажете първа помощ, както постъпихте с Франк Белароса, и неволно да сте отворили раната?

Господин Манкузо всъщност ме предупреждаваше, че може да ми задават въпроси, свързани с причината за смъртта според доклада на патолога. Мислено му благодарих.

— Направих каквото трябваше. — И поясних: — Обадих се в полицията.

С това затворихме темата и даже да смяташе, че съм ускорил смъртта на Антъни Белароса, специалният агент не каза нищо. Надявах се обаче, че разбира.

Като че ли нямаше какво повече да обсъждаме, затова се ръкувахме и със Сюзън потеглихме по дългата тъмна алея.

Във вратарската къщичка светеше. Пред вратата имаше полицейски коли, а на улицата чакаха новинарски ванове. Порталът беше отворен. Излязох от Станхоуп Хол и продължих по Грейс Лейн.

Не се върнахме в Станхоуп Хол и прекарахме следващата седмица в бунгалото в „Крийк“. Разговаряхме с приятели и роднини по телефона, но не се срещахме с никого. Освен това бяхме на разположение на детектив Джоунс за допълнителни въпроси. Сюзън лесно разпозна Тони Розини — все пак го познаваше отпреди десет години — и му бяха предявени няколко тежки обвинения, включително за отвличане. Това щеше да го прати в затвора за срок, който можеше да се измери с геологически епохи.

Детектив Джоунс ме разпита във връзка с доклада на патолога и по-конкретно дали знам как така раната на Антъни Белароса, която толкова добре се съсирвала, отново се е отворила, при което са останали съсиреци наоколо и друга материя дълбоко навътре.

— Все едно някой е натикал нещо в раната — коментира полицаят.

Трудно ми беше да го повярвам и дори да го разбера.

— Нямам медицинска подготовка — заявих, — освен че в армията са ме учили да оказвам първа помощ, затова не мога да ви отговоря на тоя въпрос.

Това явно не го удовлетвори напълно, но все пак каза:

— Според мен съдът ще реши, че се отнася за законна самоотбрана.

На което отвърнах:

— Какво друго решение може да вземе?

След една седмица в „Крийк“ резервирах стая в Гърнис Ин.

Първата нощ се разходихме по плажа. В полунощ нямаше много хора, но група младежи бяха запалили на пясъка огън от плавеи, а неколцина смели рибари бяха излезли в морето за лефер.

Луната сияеше на югозапад и широката лунна пътека осветяваше океана и хвърляше сребристи отблясъци по плажа. Повяваше приятен бриз, леко разпенваше вълните и донасяше солен мирис и плисъка на прибоя.