Нелсън Демил - Скъпи Джон!

— Всички си мислеха, че Белароса не е в Ню Йорк, но в портфейла му открихме карта-ключ от мотел в Куинс и когато от Нюйоркската полиция провериха, се оказа, че е бил там през последната седмица, под фалшиво име. Близо до дома му намерихме шевролет „Капри“, една от двайсетината коли, наети от Бел Ентърпрайзис, и предполагаме, че напоследък е използвал тъкмо него.

Отново кимнах. Най-сигурното скривалище е под носа на всички. Антъни Белароса не беше най-умният човек на света, но като всички хищници, лесно нагаждаше ловните си умения, за да надхитри преследвачите си. И естествено, после се обръщаше и пак се превръщаше в преследвач.

— Хората от Бел Секюрити, охраната на Алхамбра Истейтс, явно са съобщили на Белароса, че у тях няма полицейски пост, и той е влязъл в квартала, паркирал е на неколкостотин метра от дома си, след което според нас е дошъл тук пеш, сигурно заедно, с Тони Розини.

Спомних си въздушната снимка на квартала, която бях видял в оня уебсайт. Винаги бях знаел за подобна възможност, макар да се бях надявал, че докато се върнем от Европа, Станхоуп Хол вече ще се охранява отвсякъде. И въпреки това Антъни Белароса все някога, все някъде щеше да се добере до Сюзън.

— Що се отнася до Тони Розини, заловихме го в дома на Белароса — явно има стая в мазето — и той каза, че чакал шефа си да го повика, за да отиде да го прибере. Не знае нищо повече. Засега сме го арестували като съучастник в множество престъпления. — Обърна се към Сюзън. — Утре рано сутринта ще направим очна ставка и трябва да го разпознаете като човека, придружавал Антъни Белароса. Тогава ще можем да му предявим обвинение.

Тя кимна.

— След като заподозреният престъпник е мъртъв, следствието и делото ще приключат много по-лесно и бързо, отколкото ако беше останал жив — осведоми ни полицаят.

Вярно. Мъртвите мафиоти не издават тайни и не могат да правят изявления за пресата или в полицията, които противоречат на показанията на техните жертви. И най-важното — Антъни нямаше да възкръсне.

— Имате ли някакви въпроси за случилото се или по развитието на делото? — попита Настаси.

— Колко време ще трябва да останем на разположение? — попита Сюзън.

— Един-два месеца. Решението не зависи от мен.

— Втората събота на август ще се женим, после заминаваме на меден месец — каза тя.

— Честито. — И прибави: — Това няма да е проблем.

— Определено — отвърна лейди Станхоуп и ни в клин, ни в ръкав попита: — Къде ми е колата?

— Още я няма, но предполагам, че местонахождението й е известно на Розини. Когато я открием, ще трябва да я задържим, докато лабораторията по криминалистика не приключи с нея.

— Кога ще можем да се върнем вкъщи?

— След ден-два.

Съмнявах се, че Сюзън наистина иска да се върне толкова скоро, но ако и когато се приберяхме, щяхме да се преместим в някоя от другите спални. В крайна сметка обаче нямаше да останем тук — след като преживеехме медийния цирк и следствието, щяхме да продадем къщата за гости на Амир Насим и да отидем другаде. Нямах представа къде — може би щяхме да решим, като хвърлим стреличка по картата на света.

Детектив Настаси прекъсна мислите ми и увери Сюзън:

— Според мен съдът ще реши, че се касае за убийство при законна самоотбрана. Тъй че не се безпокойте за това. Намерете къде да спите тая нощ, останете във връзка с нас и утре заран ще направим очната ставка. Детектив Джоунс каза, че тук повече нямаме нужда от вас.

Благодарихме му, ръкувахме се и друг детектив ни отведе в спалнята ни — все още бе пълна с криминалисти. Един фотограф снимаше кръвта и тебеширеното очертание на Антъни на килима.

Взехме си едно-друго в сакове и слязохме долу.

С изненада видях, че във фоайето ни чака специален агент Феликс Манкузо, и се почувствах неловко. Първата му работа беше да попита Сюзън как е.

— Добре съм — отвърна тя.

Господин Манкузо веднага мина по същество.

— Мисля, че ви заблудих относно местонахождението и намеренията на Антъни Белароса. Така и не вярвах, че ще го направи лично.

— Не мислете за това, господин Манкузо — успокоих го. — Всички правим някакви обосновани предположения и някои от тях са грешни. Благодаря ви за усилията и личния ви интерес към случая.

— Много мило от ваша страна. — Но виждах, че продължава да се измъчва. — Не успях да разбера Антъни Белароса… — призна той. — Не разбирах, че до такава степен се ръководи от омразата си… и от старата максима око за око. Това вече не се случва често в нашето чудесно, цивилизовано общество, но започвам да се сблъсквам с него в новата си работа.