Нелсън Демил - Скъпи Джон!

В очите му все още имаше някакъв живец, ала не знаех дали ме чува, или в ушите му бучи прекалено силно, както се случва, защото сърцето отчаяно се опитва да изпомпи последната кръв по вените и артериите.

— Предай на баща си и че му благодаря за оная последна услуга — казах високо аз.

Клепачите му отново потрепнаха и разбрах, че ме е чул.

Продължавах да го наблюдавам. Очите му вече бяха широко отворени и следяха движенията ми. Помислих си, че може и да остане жив.

Сюзън влезе в стаята и ме погледна, после погледна него, но не каза нищо.

Навън завиха полицейски сирени.

— Иди да им отключиш — казах й. — Бързо.

— Трябва да го направиш, Джон, иначе ще го направя аз.

— Върви. Ще се погрижа за него.

Тя отново ме погледна, след това Антъни, обърна се и излезе.

Вперих очи в него. Проявяваше прекалено много признаци на живот… и полицаите бяха навън — беше твърде късно да изстрелям сачмите.

Забелязах, че кръвта по раната му се е съсирила и не тече свободно, а само се процеждат капки. „Спри кръвта… пусни кръвта“.

Коленичих върху гърдите му и той се облещи ужасено. Пъхнах показалец в раната му, натиснах колкото може по-навътре в топлия му гръден кош и когато издърпах пръста си, кръвта бликна отново.

Продължих да натискам гърдите му с цялата си тежест — те конвулсивно се вдигаха и спускаха, после престанаха.

Изправих се, отидох в банята, измих си ръцете и хвърлих двуцевката на леглото.

После слязох долу. Сюзън стоеше при отворената врата. На двора имаше две полицейски коли, неколцина униформени полицаи бързо се приближаваха към къщата.

Прегърнах я през раменете и й казах:

— Свършено е.

Полицаите претърсиха къщата и околността и установиха, че няма други престъпници.

Санитарите, които качиха носилка по стълбището, не я свалиха веднага и един униформен полицай ме осведоми:

— Мъртъв е. — Когато пристигнеше, патологът щеше да го потвърди официално.

Полицаите поставиха етикети за веществени доказателства на оръжията. Криминалистите скоро щяха да започнат бавния сложен процес на превръщане на хаоса на местопрестъплението в грижливо организиран научноизследователски проект.

Докато се случваше всичко това, детектив Стив Джоунс от отдел „Убийства“ реквизира домашния ни кабинет, за да ме разпита, а една от линейките закара Сюзън в отделението за жертви на сексуални престъпления в университетската болница „Норт Шор“.

Не бях доволен, че не ми позволиха да я придружа в болницата, но детектив Джоунс ми обясни, че това била стандартната процедура. С други думи, при тежки углавни престъпления свидетелите се разделят. Е, не можеше да минават всичко по един калъп и въпреки че бяхме свидетели, въпреки че Сюзън беше убила заподозрения престъпник, ние очевидно бяхме и жертви на престъпление, затуй заявих на полицая:

— Естествено, ще ви окажем пълно съдействие, обаче трябва да настоя да присъствам, когато разпитвате госпожа Сатър. — И поясних: — Аз съм адвокат и освен това съм неин адвокат. Може би няма да е зле да се обадите на детектив Настаси от Втори участък — той прие нашата жалба за заплахите, отправени ни от нашия нападател.

Детектив Джоунс обмисли думите ми и отиде да се посъветва с началника си и с един прокурор от отдел „Убийства“ на Окръжна прокуратура, и двамата току-що пристигнали. Естествено, случаят беше от особено значение, затова детектив Джоунс, който, сигурен съм, обикновено сам си водеше следствията, сега трябваше да споделя задълженията и правомощията си с началството, което беше окупирало дневната.

В заключение, когато една светска дама убие мафиотски бос, в своето или неговото имение, случаят придобива друго измерение и всички искат да се включат. Спомнях си го от предишния път.

Детектив Джоунс се върна и каза:

— Детектив Настаси пътува насам. — И в отговор на другото ми искане сподели: — Не възразяваме да присъствате, когато разпитвам госпожа Сатър.

— Благодаря.

— Като адвокат, вие разбирате, че сте свидетел на убийство и навярно нещо повече от свидетел, тъй че преди да изслушам показанията ви, трябва да ви кажа правата ви. Чиста формалност.

Това не ме изненада особено, обаче започвах да се ядосвам. От друга страна, в спалнята ми лежеше труп и детектив Джоунс трябваше да се увери, че става въпрос за убийство при законна самоотбрана. А всъщност не беше — тъй де, Сюзън го беше простреляла при обстоятелства, които едва-едва можеха да минат за законна самоотбрана, обаче аз бях ускорил смъртта му и на това му се викаше убийство.