Нелсън Демил - Скъпи Джон!

— Заключи се за радиатора.

Поколебах се и той изсумтя:

— Нещо се ебаваш с мене, Джон. Не искам да те убия. Искам да гледаш. Не се ебавай с мен и аз няма да се ебавам с теб.

Заключих лявата си китка за радиаторната тръба и застанах на колене, втренчен в него.

Антъни остави пушката на скрина и ме погледна.

— Добре, да започваме веселбата.

Отиде до долния край на леглото и плъзна очи по тялото на Сюзън.

— Е, виждам защо баща ми я е чукал. Хубави цици, готин гъз и страхотни крака.

Имаше готов сценарий, фантазия, и знаех какво е намислил. Надявах се наистина да не възнамерява да извърши двойно убийство.

Белароса младши запали цигара и каза:

— Та значи заминавате за Лондон. Що бе? Не ви ли харесва тука? Да не сте се уплашили от нещо?

Дръпна от цигарата.

— Просто за да знаеш какво да очакваш, Джон — сега ще гледаш как ще ми духа, после ще я наеба толкова яко, че повече няма да става за теб.

Не отговорих. Антъни продължи:

— И гледай хубаво, задник такъв. А когато всичко свърши, двамата ще си затваряте шибаните усти и ще благодарите на Господ, че сте живи. Ако отидеш при ченгетата, кълна се в гроба на баща си, ще я убия, ще убия и децата ви. Ако отидеш при ченгетата, няма да има милост за тях. Ясно?

Кимнах.

— Добре. Значи разбра правилата. Никой няма да умре. Просто ще трябва да живеете с тая мисъл и всеки път, когато чукаш жена си, двамата ще си спомняте за мен. Ясно?

Кимнах пак.

— Хубаво. И без това, к’во ти пука? Баща ми я е чукал, аз ще я чукам, може после да я пуснем и на Тони. Нали така? — Погледна ме. — Нещо напоследък не чувам устата ти да работи много-много, умнико.

Дръпна лепенката от устата на Сюзън.

— А ти какво ще кажеш, курво?

Тя изхлипа и си пое дъх.

— Моля те. Просто направи каквото искаш и ни остави на мира.

Мафиотът хвърли цигарата си на килима и я стъпка. После попита:

— Ти що ми накълца картината бе, Джон?

Не отговорих и той се обърна към Сюзън.

— Тая картина ми харесваше, а мъжът ти я прееба. Сега ще трябва да ми нарисуваш нова. И когато свършиш, с Джон ще дойдете вкъщи да ни я подарите с Меган. Ясно?

Сюзън кимна.

— Добре.

Антъни се ухили и ме погледна.

— Нали, Джон? С жена ти ще се отбиете на кафе. Точно като едно време. Ще седиш там, като преди десет години, когато знаеше, че баща ми чука жена ти, само че тоя път аз ще съм я чукал. И няма да кажеш абсолютно нищичко за това.

Кимнах. Имаше голяма вероятност, помислих си, да се измъкнем живи и ако някога успеех да се приближа до Антъни Белароса толкова, че да пия кафе с него, щях да съм достатъчно близо и да забия нож в сърцето му.

— И двамата ще се държите любезно с жена ми, ще донесете бутилка вино и ще й кажете: „Много хубава къща имате, госпожо Белароса“ и: „Благодаря, че ни поканихте, госпожо Белароса“.

Разбирах, че така си е фантазирал своето отмъщение — очевидно от доста отдавна. И щеше да го проточва, да ни се подиграва, да ни унижава, изобщо да направи всичко възможно, за да го запомним завинаги.

И тогава се сетих за другата картина в кабинета му, „Отвличането на сабинянките“. И сега ми стана ясно — или винаги ми е било ясно? — защо е там, до платното на Сюзън.

Тоя кретен беше невъобразимо самоуверен и си мислеше, че може да изнасили Сюзън и да ни се хили презрително всеки път, когато ни види. И аз исках да си мисли точно така. Казах му:

— Само не я наранявай.

Той ми се усмихна.

— Даже ще й стане гот. Като едно време с баща ми.

— Моля те — промълви Сюзън. — Просто го направи и си върви. Няма да кажем на никого.

— Адски си права, че няма да кажете.

Видях, че си поглежда часовника, и се зачудих дали гони някакво разписание, или чака Тони да се върне.

Антъни запали нова цигара и продължи:

— Когато свърша с жена ти, ще се обадя на Тони и когато дойде, може вече истински да се позабавляваме.

Не отговорих.

— Да. Тая нощ ще е мнооого дълга. Ама все е по-добре, отколкото да сте мъртви.

Погледна Сюзън.

— Добре, миличка. Стига си чакала. Възбудена ли си?

Тя не отговори.

— Хайде де, кажи ми, че си възбудена.

— Възбудена съм.

Антъни се засмя, отиде при скрина на Сюзън и взе фотоапарата, който беше приготвила за куфара.

Угаси фаса си върху скрина и разгледа фотоапарата. Направи три снимки на Сюзън, после и на мен. Накрая го хвърли на леглото. — Добре, ще използваме цялата лента по-късно, когато дойде Тони. Ей, нали нямате нищо против лентата да остане у мене? Ще ви пратя снимките. — Погледна ме. — Ако доживееш дотогава. Което зависи от това дали тя ще е мила с мен. И утре искам двамата да се качите на самолета. Ясно? Искам да се разкарате. След тая нощ ще имате нужда от дълга почивка. — Разкопча токата на колана си и го хвърли върху скрина. Събу си обувките, съблече се и хвърли дрехите си на пода.