Нелсън Демил - Скъпи Джон!

— На четири крака — посока спалнята.

Бързо ме изпревари и като продължаваше да се цели в мен, отиде до вратата на спалнята. После спря и се вторачи в мен, докато пълзях по коридора към него.

— Да, на тъпата ти жена й се обадиха от вратарската къщичка, ама беше Тони и й вика: „Имам пратка за вас, госпожо Сатър. Ще ви я донеса, когато проверявам наоколо, както ме помоли мъжът ви“. Тъй че трябва да внимаваш с кого приказваш, Джон. Оня от охраната, дето разговаря с него, може да работи за мен. Нали така? Ей, кажи нещо. Кажи нещо умно.

— Майната ти.

— Това не е много умно. Не мога да повярвам, че исках да те взема на работа. Я се виж — чисто гол, на четири крака, с белезници, и пълзиш натам, накъдето ти кажа. Значи всъщност не си толкова умен, еба ти. Пък аз не съм толкоз тъп, колкото ме мислеше… Добре, спри.

Спрях на два метра от вратата на спалнята.

— Та Тони звъни на вратата и тя поглежда през шпионката, вижда човек в униформата на охраната и му отваря. Адски тъпо, нали? Трябваше да си тука да я видиш, Джон, когато Тони я бутна навътре, а аз влязох след него. Тя само ме зяпна и веднага се сети кой съм. А после си спомни Тони от едно време, когато се ебеше с баща ми. Викам й: „Ти уби баща ми, курво“, и си помислих, че ще се изпусне в гащите. И тогава тя значи се опита да вземе тая пушка от стойката за чадъри и трябваше да я съборя на земята по гъз.

— Ти си истински мъж.

— Млъквай! Защо държиш пушка до вратата? Проблеми ли очакваш? — Антъни се изхили. — Тая богата курва изобщо може ли да стреля с пушка? — Разбра, че въпросът му е глупав. — Тая курва застреля баща ми без причина…

— Казах ти каква е причината .

— Лъжеш, копеле, ама тая вечер ще изтръгна истината от вас двамата. — Отвори рязко вратата, влезе в спалнята и нареди: — Ела да видиш жена си.

Понечих да се изправя, ала Антъни извика:

— На четири крака, копеле!

Запълзях в стаята.

— На колене!

Изправих се на колене.

Сюзън лежеше гола на леглото и ми трябваха няколко секунди, за да разбера, че китките и глезените й са вързани за страничните стълбове. Устата й беше залепена с бяла лепенка.

Тя обърна глава към мен и видях страха в очите й. Но благодарих на Господ, че е жива.

Антъни затвори вратата зад мен.

— Та ето я, Джон. Нали искаше да я видиш — е, сега и двамата можем да я видим, цялата . И виждам, че наистина е рижа.

Продължих да се взирам в Сюзън, тя също ме гледаше. По лицето й се стичаха сълзи.

Понечих да се изправя и той ме удари с приклада между плешките. Строполих се по очи на пода. Останах да лежа, не толкова зашеметен, колкото се преструвах, и се опитах да преценя на какво разстояние е Антъни от мен.

— Ставай! — нареди той.

Разбрах, че се е отдалечил, така че останах неподвижен с надеждата, че ще се приближи достатъчно, за да ме удари отново.

Вместо това той стреля в пода до лицето ми, което ме накара да подскоча.

— Ставай, иначе следващият изстрел ще е в гъза ти! — извика Белароса младши.

Изправих се на колене, поех си дъх и погледнах Сюзън. Тя се мяташе на найлоновите въжета, с които я бяха завързали. Плачеше и се опитваше да изкрещи. По лицето й имаше червени следи, явно от удари. На леглото лежеше кожен колан. Познах го — беше от моите.

— Ще изнасиля жена ти и ти ще гледаш от първия ред — осведоми ме Антъни.

— Гадно копеле!

— Не. Аз съм добър човек. Казах ти: жените и децата не ги пипа никой. Няма да я убия, но когато свърша с нея, и на двамата ще ви се иска да сте мъртви.

Не отговорих, но знаех, че трябва да направя някакъв ход, макар и лош. Къде беше двуцевката? Нямаше я там, където я бях подпрял на нощното шкафче. Може би беше в килера?

Антъни заобиколи леглото и опря дулото на карабината в главата на Сюзън.

— Иди до радиатора — заповяда ми. — Пълзи, задник такъв. Мърдай!

Знаех, че ако се подчиня, ще ме заключи за тръбата на радиатора и това ще ме лиши от всякакъв шанс да обърна положението в наша полза.

Белароса младши вдигна кожения колан от леглото, отстъпи назад и го стовари върху бедрата на Сюзън. Тялото й се изви нагоре и чух през лепенката приглушен вик.

Той замахна пак. Извиках: „Не!“ и запълзях към радиатора под прозореца. Междувременно се огледах и забелязах халата и гащичките на Сюзън на пода, както и двата куфара, съборени от стойките за багаж. Дрехите бяха пръснати по килима. Къде беше двуцевката?

— Застани на колене до тръбата с гръб към стената. Искам да можеш да виждаш добре.

Подчиних се. Антъни откачи втори белезници от колана си и ми ги подхвърли. Удариха ме по лицето.