• Пожаловаться

Луиза Пенни: Дългият път към дома

Здесь есть возможность читать онлайн «Луиза Пенни: Дългият път към дома» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 2019, ISBN: 9786191515158, издательство: СофтПРЕС, категория: Детектив / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Луиза Пенни Дългият път към дома
  • Название:
    Дългият път към дома
  • Автор:
  • Издательство:
    СофтПРЕС
  • Жанр:
  • Год:
    2019
  • Город:
    София
  • Язык:
    Болгарский
  • ISBN:
    9786191515158
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Дългият път към дома: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дългият път към дома»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.

Луиза Пенни: другие книги автора


Кто написал Дългият път към дома? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Дългият път към дома — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дългият път към дома», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Кое, дрехите ли? — попита Рут.

— Вещица — сопна се Габри.

— Педал — не му остана длъжна Рут. Старицата стискаше Роза в едната си ръка, а в другата Рен-Мари разпозна тяхна ваза, пълна със скоч уиски.

Габри помогна на Рут отново да седне на стола си.

— Да ти донеса ли нещо за хапване? — попита я. — Кученце или може би ембрион?

— О, много мило от твоя страна, скъпи — отвърна старата поетеса.

Рен-Мари се разходи сред приятелите им, които се бяха пръснали из градината, и долови откъслечни разговори на френски или на английски, а най-често на смесица от двата езика.

Погледна към Арман, внимателно заслушан в историята, която разказваше Венсан Жилбер. Сигурно беше смешна, дори с доза самоирония, защото Арман се усмихваше. После той заговори, като подсилваше думите си, жестикулирайки с бира в ръка.

Когато приключи, семейство Жилбер и Арман се разсмяха. Тогава Гамаш срещна погледа на съпругата си и усмивката му се разшири.

Вечерта все още бе топла, но когато станеше време да запалят лампите в градината, щяха да им потрябват леките пуловери и жакети, които засега стояха метнати на облегалките на столовете.

Хората влизаха и излизаха от къщата, като че ли бяха у дома си, и носеха храна за дългата трапеза на терасата. Тези непринудени петъчни барбекюта в дома на семейство Гамаш се бяха превърнали в своеобразна традиция.

Макар че почти никой не говореше за къщата като за „дома на семейство Гамаш“. В селото все още я наричаха „къщата на Емили“ и сигурно така щеше да си остане и занапред. Емили бе жената, която бе обитавала този дом и от чиито наследници съпрузите Гамаш го бяха откупили. За Арман и Рен-Мари това бе новият им дом, но постройката всъщност беше една от най-старите в Трите бора. В предната си част имаше просторна веранда с бели дъсчени стени, която гледаше към затревения селски площад. Отзад имаше тераса и голям двор със занемарена градина.

— Оставих ти торба с книги в дневната — каза Мирна на Рен-Мари.

— Merci.

Собственичката на селската книжарница си наля чаша бяло вино и забеляза букета в центъра на масата. Висок, пищен и претрупан с цветя и листни растения.

Мирна не знаеше дали да обясни на Рен-Мари, че повечето са бурени. Виждаше всички обичайни заподозрени: обикновената блатия, седмолиста и дори полската поветица, която имитираше увивното растение грамофонче.

Много пъти бе минавала през цветните лехи заедно с Арман и Рен-Мари, за да им помогне да въведат ред в обраслата бъркотия. Мислеше, че ясно е обяснила разликата между цветята и плевелите.

Като че ли бе необходим още един урок.

— Красив е, нали? — обади се Рен-Мари и предложи на Мирна хапка ръжен хляб с пушена пъстърва.

Мирна се усмихна. Граждани, какво да ги правиш.

Арман се отдалечи от семейство Жилбер и огледа събралите се хора, за да се увери, че на никого нищо не му липсва. Погледът му попадна върху неочаквана компания. Клара се бе присъединила към Рут и седеше с гръб към останалите гости, в най-отдалечения от къщата ъгъл на градината.

Откакто бе пристигнала, не бе разменила нито дума с Арман.

Това не го изненада. По-странно му се стори решението й да седне при Рут и нейната патица, макар че на Гамаш често му изглеждаше по-правилно да нарича двойката „Роза и нейния човек“.

Имаше само една причина, поради която Клара или който и да било би потърсил компанията на Рут: дълбоко и нездраво желание никой да не се приближава до нея. Рут бе като миризлива бомбичка и всеки я избягваше.

Но двете жени не бяха съвсем сами. Хенри стоеше до тях и зяпаше патицата.

Това бе нещо като тежка форма на пубертетско влюбване. Но Роза не отвръщаше на чувствата на немската овчарка. Гамаш дочу ръмжене. Идваше от патицата. Хенри изкряка.

Гамаш отстъпи крачка назад.

Когато Хенри издаваше подобен звук, не предстоеше нищо добро.

Клара се изправи с намерението да се махне. Тръгна към Гамаш, но почти веднага смени посоката.

Рут сбърчи нос, когато наоколо се разнесе тежка миризма на развалени яйца. Хенри се озърташе невинно, сякаш се опитваше да открие източника на неприятната воня.

Рут и Роза вече гледаха кучето с нещо много близко до благоговение. Възрастната поетеса вдиша дълбоко, после издиша и превърна токсичния газ в поезия.

— Принуди ме отровни дарове да дам — зарецитира от известната си творба.
Не може другояче да звучи.
Дадох ти всичко, за да се отърва от теб,
както се пъди просяк: „Взимай. И върви!“.

Ала Хенри, пълната със смелост и газове немска овчарка, нямаше намерение да си върви. Рут го изгледа с отвращение, но въпреки това протегна съсухрената си ръка към кучето и му позволи да я оближе.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дългият път към дома»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дългият път към дома» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Луиза Пенни: Отровни думи
Отровни думи
Луиза Пенни
Луиза Пенни: Сенки в снега
Сенки в снега
Луиза Пенни
Луиза Пенни: Измамна светлина
Измамна светлина
Луиза Пенни
Луиза Пенни: Красива мистерия
Красива мистерия
Луиза Пенни
Луиза Пенни: Природа зверя
Природа зверя
Луиза Пенни
Отзывы о книге «Дългият път към дома»

Обсуждение, отзывы о книге «Дългият път към дома» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.