Мери Кларк - Тук и отново

Гуен е висока, слаба и червенокоса и обикновено ходи с високи токчета. Сигурна съм, че представляваме доста странна гледка, когато сме заедно. Аз съм едно от доказателствата, че свещените, сключени пред Бога бракове, лесно могат да бъдат разтрогнати от съда в Ню Йорк. Гуен имаше двама кандидати за женитба, но твърдеше, че нито един от тях не успява да я накара да очаква обажданията му с трепет. Майка й, също като моята, непрестанно я уверява, че един ден ще срещне подходящия мъж. Гуен е адвокатка на една от най-големите лекарствени компании. Имах две причини да й се обадя и да я поканя да вечеряме в «Ниъри».

Първата е, че винаги си прекарваме чудесно. Втората — че исках да чуя мнението й за «Генстоун», както и клюките за компанията, които се носеха из фармацевтичните среди.

Както обикновено, в «Ниъри» беше претъпкано. Заведението е нещо като дом за много хора. Никога не знаеш дали някоя знаменитост или политик няма да се настани на една от ъгловите маси.

Джими Ниъри седна при нас за малко и докато ние с Гуен отпивахме от червеното вино, му разказах за новата си работа.

— Ник Спенсър се отбиваше тук от време на време — каза той. — Смятах го за честен човек. Е, това показва, че никога не може да си сигурен — добави той, като кимна към двамата мъже до бара. — Тези типове изгубиха много пари в «Генстоун», а случайно знам, че не могат да си го позволят. И двамата имат деца в колеж.

Гуен си поръча риба, а аз избрах любимата си храна — сандвич с пържола и пържени картофи. Облегнахме се удобно и се заприказвахме.

— Аз черпя тази вечер, Гуен. Искам да чуя мнението ти за някои неща. Как Ник Спенсър успя да направи такава реклама на ваксината си, ако е била фалшива?

Гуен сви рамене. Тя е добър адвокат, което означава, че никога не отговаря директно на въпросите.

— Карли, практически всеки ден във фармацевтичната промишленост се появява нещо ново. Можеш да го сравниш с транспорта. До края на деветнадесети век хората се возели в карети, файтони или яздели. Влакът и колата са велики изобретения, задвижили света по-бързо. В двадесети век имахме самолети с пропелери, после реактивни, свръхзвукови и накрая космически кораби. Този вид забързване и прогрес се случва и в медицинските лаборатории. Помисли малко. Аспиринът бе открит едва в края на деветнайсети век. Преди това пускали кръв на хората, за да им смъкнат температурата. Ами едрата шарка? Ваксината е едва на осемдесет години, но премахна заболяването. Само преди петдесет години имаше епидемии от полиомиелит, но ваксините се погрижиха и за тях. Мога да продължа безкрайно.

— ДНК?

— Точно така. И не забравяй, че ДНК-то революционизира и правната система, а не само направи възможно да се предвидят наследствените заболявания.

Сетих се за затворниците, осъдени на смърт и после освободени, защото ДНК-то им бе доказало, че не са извършители на престъплението.

— Спомни си всички книги за отвлечени деца, които тридесет години по-късно звънват на вратата и казват «Мамо, прибрах се.» — продължи Гуен енергично. — Днес вече няма значение дали някой прилича на някого. Пробите на ДНК веднага доказват истината.

Вечерята ни пристигна. Гуен хапна малко и отново заговори.

— Карли, не съм сигурна какъв е бил Ник Спенсър — шарлатанин или гений. Знам, че някои от ранните резултати на ваксината му срещу рака бяха доста окуражаващи. Но да погледнем истината в очите. В крайна сметка никой не можа да потвърди резултатите. После Спенсър изчезна и се оказа, че е окрал компанията.

— Срещала ли си го някога?

— Да, на един медицински семинар. Впечатляващ тип, но като знам колко много е откраднал от хора, които не могат да си позволят да изгубят нищо, и най-вече как е измамил надеждите на очакващите ваксината, не изпитвам никакво съчувствие към него. Е, самолетът му се разбил. Според мен си е получил заслуженото.

Кънектикът е красив щат. Братовчедите на баща ми живееха там. Когато ги посещавах като малка, мислех, че целият щат е като Дариън. Но и тук си има скромни работнически градчета, каквото се оказа и Каспиън.

Пътуването ми отне по-малко от час и половина. Излязох от гаража в девет и минах покрай табелата «Добре дошли в Каспиън» в десет и двадесет. Дървената табела бе украсена с образа на старовремски войник с мускет в ръка.

Подкарах напосоки из улиците, за да усетя по-добре духа на градчето. Повечето къщи бяха еднофамилни, строени в средата на петдесетте години. Много от тях бяха разширени и личеше къде друго поколение бе заменило първоначалните собственици, ветераните от Втората световна война. До балконските врати бяха оставени колела и скейтбордове. Колите по улиците и пред гаражите бяха най-вече джипове или големи седани.