Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Внимавайте, сър! — предупреди го по-младият и по-едър полицай.

Възцари се тишина.

Катрин Данс се усмихна.

— Вижте. Кой поиска заповедта за задържане? Хамилтън Ройс, нали?

— Точно така. От прокуратурата в Сакраменто.

— Ясно — успокоена кимна тя. — Съжалявам. Станало е недоразумение… Аз бях повикана на място, но заради писмените клетвени декларации се наложи да отложа задържането. Споменах го пред Хамилтън. Вероятно е решил, че съм заета покрай случая с крайпътните кръстове и…

— Убиецът с маската. Аха! С това ли сте ангажирана?

Данс кимна.

— Тръпки да те побият!

— Така е — съгласи се Катрин. — Хамилтън е решил, че не ми остава време и трябва лично да се погрижи за нарушителя. — Кимна пренебрежително към блогъра. — Но, честно казано, този тук толкова ме ядоса, че исках сама да довърша започнатото.

Данс се усмихна съзаклятнически. Полицаите отвърнаха плахо.

— Вината е моя — продължи тя. — Трябваше да му съобщя. Ще му се обадя сега.

Извади телефона си и занатиска бутоните.

— Агент Данс е.

Обясни, че е задържала Джеймс Чилтън, и след кратко мълчания добави:

— Вече е арестуван… Документацията е оформена… Разбира се. Добре.

Решително прекъсна връзката, докато женският глас продължаваше да обяснява, че температурата е трийсет градуса, а утре на полуострова ще вали дъжд.

— Уредено е. Ние го поемаме — усмихна се Данс. — Освен ако не държите да търкате подметки няколко часа из ареста в Салинас.

— Не, никак, агент Данс. Имате ли нужда от помощ да го вкарате в колата? Едрият полицай измери с очи Джеймс Чилтън, сякаш блогърът тежеше петдесет килограма повече и лесно щеше да се освободи от белезниците.

— Не, всичко е наред. Ще се оправим.

Мъжете кимнаха, седнаха в колата и отпътуваха.

— Слушай! — изръмжа Чилтън със зачервено лице. — Това са пълни дивотии. Знаеш го.

— Спокойно — каза Данс и отключи белезниците.

— Какво става? — попита той и разтърка китките си.

— Нали щеше да ме водиш в ареста?

— Е, размислих. Реших да те пусна.

— Подиграваш ли ми се?

— Не. Спасявам те.

Данс върна белезниците в калъфа. Усмихна се и помаха на смутения Херера. Той й кимна.

— Устроиха ни капан, Джеймс.

Преди малко й се беше обадила Мериелън. Заподозряла, че нещо се мъти, когато Чарлс Овърби позвънил на два пъти в кабинета — първо да пита дали Катрин е там и после да повика секретарката в кабинета си, за да поговорят удовлетворява ли я работата — нещо, което не бе правил никога.

На път за кабинета на Овърби Мериелън се скрила в страничния коридор на дамското крило и видяла как Хамилтън Ройс се вмъква в стаята на Данс. След пет минути излязъл и се обадил от телефона. Мериелън дочула част от разговора — Ройс помолил съдия от Сакраменто — явно приятел — да издаде заповед за задържане на Чилтън. Ставало дума за незаконно проникване в частна собственост.

Мериелън беше позвънила да предупреди Данс и едва тогава се бе отправила към кабинета на Овърби.

Данс обясни накратко на Чилтън, пропускайки името на Хамилтън Ройс.

— Кой стои зад това? — разяри се блогърът.

Данс знаеше, че ще разгласи историята. Пресата щеше да нададе кошмарен вой.

— Няма значение. Просто някои хора искат да спрат блога, докато заловим Травис.

— Защо?

— По същите причини, които ти изложих аз — твърдо каза Катрин. — За да не пишат хората и да не предоставяме нови мишени на Травис. И защото имиджът ни ще пострада, ако не правим всичко възможно да защитим обществото, включително и да те накарам да замълчиш.

— И това е в полза на обществото? Аз изобличавам корупцията, давам гласност на проблемите, не ги създавам. — Чилтън внезапно смени поучителния си тон. — И ти ме арестува, за да не изпълнят заповедта?

— Да.

— И сега?

— Има две възможности. Полицаите да се приберат и да докладват, че не могат да изпълнят заповедта, понеже вече си задържан. И толкова.

— А другата?

„Лайното ще улучи вентилатора“ — помисли си Данс. Но се задоволи само да вдигне рамене. Чилтън обаче разбра.

— Рискувала си заради мен? Защо?

— Дължа ти го. Съдейства ни. И поради още една причина — не споделям тактиката ти, но смятам, че имаш право да изразяваш мнението си. Ако грешиш, ще те подведат под отговорност и съдът ще реши. Но няма да се присъединя към онези, които искат да млъкнеш, понеже не харесват подхода ти.

— Благодаря — в гласа му прозвуча искрена признателност.

Ръкуваха се.

— Най-добре да се връщам онлайн — каза той.