Джефри Дивър - И няколко червени рози

„Не прави глупости“ — напомни си. Извади телефона.

Момчето пред него се втурна да бяга.

След секунда колебание Джон Боулинг го последва.

Хамилтън Ройс, омбудсманът от кабинета на главния прокурор в Сакраменто, затвори телефона и се вгледа разсеяно в него. Току-що проведеният разговор се водеше в стил, изобилстващ от политическо-корпоративни евфемизми.

Закрачи из коридорите на Бюрото, обмисляйки варианти.

Накрая се върна в кабинета на Чарлс Овърби.

Агентът следеше новините на компютърния екран. Репортерът обясняваше как полицаите били на път да заловят убиеца в дома на приятел на блогъра, но той избягал и ще продължава да тероризира жителите на Монтерейския полуостров.

Ройс си помисли, че пресата никога не се задоволява с положителното — иначе щеше да докладва как полицаите са спасили живота на приятеля на Чилтън.

Овърби натисна няколко бутона и смени станцията. Тук отдаваха предпочитание на прозвището „Убиецът-геймър“ за сметка на маската и крайпътните кръстове. Журналистът обясни как Травис измъчва жертвите си, преди да ги убие.

Нямаше значение, че само един беше мъртъв, при това застрелян в гръб. Което би помрачило пикантния привкус.

— Е, Чарлс, в прокуратурата са още по-разтревожени — поде Ройс и вдигна телефона си като щит.

— Всички сме загрижени — додаде като ехо Овърби с мрачно лице. — Целият полуостров. Полагаме неимоверни усилия. Вече го казах. В Сакраменто имат забележки към нас?

— Не точно.

Ройс пусна недомлъвката да закръжи като стършел край главата на Овърби.

— Правим всички възможно.

— Агент Данс ми допада.

— О, страхотна е. Не пропуска нищо.

Ройс кимна бавно, замислено.

— В прокуратурата са разтревожени. Заради жертвите. Аз също — проточи съчувствено той. Опита се да си спомни кога за последен път наистина е бил разтревожен. Май когато пропусна спешната операция от апендицит на дъщеря си, понеже беше в леглото с поредната си любовница.

— Трагично е.

— Знам, че съм като развалена плоча, но пак ще повторя — този блог създава проблеми.

— Така е — съгласи се Овърби. — То е окото на урагана.

„Окото на урагана е спокойно късче лазурно небе“ — мислено го поправи Ройс.

— Е, Катрин накара Чилтън да призове момчето да се предаде — допълни началникът на Бюрото. — И да ни даде координатите на прокси сървъра в Скандинавия.

— Разбирам. Просто… блогът напомня, че работата не е свършена. — Тоест: „от теб“. — Ще се върна на темата — да открием нещо полезно за Чилтън.

— Катрин обеща да си отваря очите.

— Заета е — небрежно вдигна рамене Ройс. — Чудех се дали вече не се е натъкнала на нещо. Не че искам да й се меся. Но защо да не проверя?

— Ти?

— Ако нямаш нищо против, Чарлс. Ще прегледам папките. Останах с впечатление, че тя е твърде любезна.

— Твърде любезна?

— Много умно от твоя страна, Чарлс, че си я назначил. — Началникът прие с кимване комплимента, макар Катрин да работеше тук четири години преди появата му в Бюрото. — Много умно… Преценил си, че действа като противоотрова на стари циници като мен и теб. Но с цената на… известен наивитет.

— Смяташ, че има нещо за Чилтън, но не го съзнава.

— Възможно е.

— Е, аз я разбирам — с напрегнато изражение отвърна Овърби. — Да го отдадем на разсейващи фактори. Делото на майка й. Пречи й да се съсредоточи. Но прави всичко възможно.

Хамилтън Ройс бе безмилостен. Но никога не би продал верен член от екипа си с подобен коментар. Помисли си колко впечатляващо изпъкват у Овърби трите най-тъмни човешки слабости — малодушие, дребнавост и предателство.

— Тук ли е Данс?

— Да видим.

Овърби вдигна слушалката на телефона и поговори с асистентката й.

— Още е на местопрестъплението в дома на Хокън.

— Значи е време за справка — каза Ройс, но внезапно сбърчи чело. — Най-добре да се погрижим да не ме безпокоят.

— Хрумна ми нещо. Ще повикам секретарката й, ще й възложа задача. Да копира документация например. Или да отчете натовареността си. Напълно в мой стил. Няма да заподозре нищо.

Ройс напусна кабинета на Овърби и пое по коридора към стаята на Данс. Изчака асистентката — енергична жена на име Мериелън — да приключи с разговора по телефона. Накрая — с объркано изражение — тя се изправи и тръгна в обратната посока, а Хамилтън Ройс се вмъкна като крадец в помещението.

В края на алеята Джон Боулинг спря и погледна надясно към страничната уличка, където изчезна Травис. Оттук пътят се спускаше към Монтерейския залив покрай малки еднофамилни бунгала, бежови и ръждивокафяви кооперации и пищна зеленина. По Лайтхауз Авеню зад гърба му се точеше върволица коли, но страничното шосе беше безлюдно. Гъстата мъгла ограничаваше допълнително видимостта.