Джефри Дивър - И няколко червени рози

Данс излезе на улицата, благодари на смутения Мигел Херера и се качи в колата си. Обади се на Ти Джей и му остави съобщение да проучи подробно Хамилтън Ройс. Искаше да знае срещу какъв враг се изправя.

Част от въпроса явно щеше да се изясни веднага. Телефонът й иззвъня и на екрана се изписа номерът на Овърби.

Е, няма как да не е вторият вариант.

Лайното и вентилатора…

— Здрасти, Чарлс.

— Имаме проблем, Катрин. Хамилтън Ройс иска да разговаря с теб.

Изкушаваше се да отдръпне телефона от ухото си.

— Как така си задържала Чилтън? И патрулните не са успели да изпълнят заповедта?

— Нямах друг избор.

— Тоест?

— Реших, че не искам да спирам блога — възможно най-спокойно обясни тя. — Знаем, че Травис го чете. Чилтън го помоли да се предаде. Момчето може да реши да се обърне към него. Да преговаря с нас чрез него.

— Добре, Катрин — гласът на Овърби звучеше отчаяно. — В Сакраменто смятат, че е най-добре да спрем блога. Не си ли съгласна?

— Не съвсем, Чарлс… Прегледа папките ми, нали, Хамилтън?

Възцари се безкрайно мълчание.

— Не съм преглеждал секретна информация.

— Няма значение. Нарушил си професионалната етика. Деянието ти е подсъдно.

— Катрин, моля те — запротестира Овърби.

— Агент Данс — намеси се Хамилтън, игнорирайки също като нея Овърби. Тя си спомни извода, до който бе стигнала след множество разпити: най-опасни са владеещите положението мъже. — Умират хора, а Чилтън пет пари не дава. И, да, репутацията ни страда — твоята, на Чарлс, на Бюрото, на прокуратурата. На всички ни. И не се страхувам да го призная.

Аргументите му не я развълнуваха.

— Ако още веднъж се опиташ да направиш същото, Хамилтън, със или без заповед, проблемът ще бъде поставен пред областния прокурор и губернатора. И пресата.

— Тя иска да каже… — запелтечи Овърби.

— Смятам, че разбира напълно какво искам да кажа, Чарлс — сряза го Данс.

Телефонът й зажужа. Съобщение от Майкъл О’Нийл.

Тя незабавно прекъсна разговора с началника си и Ройс.

Вдигна телефона и прочете лаконичните думи:

„К.

Забелязали са Травис в Ню Монтерей. Полицията е изгубила дирите му. Но има нова жертва. Мъртъв е. В Кармел, западно от Сайпрес Хилс Роуд. На път съм. Среща там?

Тя написа: „Да“ и забърза към колата.

Данс включи сирената, за чието съществуване често забравяше — следователите като нея рядко участваха в опасни преследвания. Катрин летеше в облачния следобед.

Още един убит…

Явно беше нападнал скоро след като предотвратиха опита за убийство на Доналд Хокън и съпругата му. Излезе права. Разочаровано от неуспеха, момчето бе потърсило веднага нова жертва.

Откри отбивката, натисна рязко спирачката и подкара дългата кола по виещото се шосе. Растителността бе пищна, но бледнееше на фона на мрачното небе и придаваше на пейзажа неземно излъчване.

Като в Етерия, земята в „Дименшън Куест“.

Представи си как Страйкър се е надвесил над нея, стиснал уверено меча.

„наистина искам да у4а, ще ме научи6 ли?“

„Как се умира…“

Представи си грубоватата рисунка на сабята, пронизваща гърдите й.

После долови отблясъците — бели и червени.

Паркира до останалите коли — патрулката на шерифството и вана на криминалистите. Излезе от колата и се втурна към гъмжилото. Кимна за поздрав на Майкъл О’Нийл. Въздъхна облекчено, че го вижда, макар и за малко, преди да се заеме отново с „другия случай“.

— Огледа ли местопрестъплението?

— Току-що пристигнах? — обясни той.

Запъти се към покритото със зелено платнище тяло. Жълта полицейска лента обграждаше мястото.

— Сигурно някой го е видял? — обърна се Данс към полицая от шерифството.

— Да, агент Данс. Обадил се на 911 от Ню Монтерей. Но докато пристигнем, беше изчезнал. Както и съвестният гражданин.

— Кой е жертвата? — попита О’Нийл.

— Не знам още. Този път Травис е използвал нож. Не пистолета… И явно не е бързал.

Полицаят посочи към полянката на петдесетина крачки от шосето.

С О’Нийл тръгнаха по песъчливата пътека. След минута стигнаха ограденото място, където стояха униформени и цивилни служители на реда, а криминалистът бе приклекнал до трупа.

Кимнаха за поздрав на закръгления полицай с латиноамериканско потекло, с когото Данс бе работила неведнъж през годините.

— Идентифицирахте ли жертвата? — попита тя.

— Взехме портфейла му — кимна полицаят към тялото. — Сега го преглеждат. Мъж е, на около четирийсет.

— Не е убит тук предполагам? — огледа се Катрин.