Джефри Дивър - И няколко червени рози

Наблизо нямаше къщи и други сгради. Нямаше как убитият да се е разхождал тук или да е тичал. Нямаше пътеки.

— Точно така — отвърна полицаят. — Нямаше много кръв. Престъпникът явно е довлякъл тялото дотук и го е захвърлил. Намерих следи от гуми в пясъка. Мислим, че Травис е отвлякъл собствената му кола и го е заключил в багажника. Като първото момиче. Тами. Само че този път не е чакал прилива. Намушкал го е. Когато открием кой е убитият, ще поискаме да сверят следите от гуми.

— Сигурни ли сте, че е Травис? — попита Данс.

— Ще видим — отвърна полицаят.

— Измъчван ли е?

— Така изглежда.

Спряха пред полицейската лента на десетина крачки от трупа. Криминалистът — в униформа като на космонавт — вземаше проби. Вдигна поглед и забеляза Данс и О’Нийл. Кимна и вдигна вежди над защитните очила.

— Искате ли да видите? — попита.

— Да — отвърна тя. Да не би да се опасяваше, че жена ще се притесни от кървавата гледка? Да, дори в наши дни мъжете се опитват да проявяват галантност.

Всъщност тя наистина се подготвяше психически. Работата й беше свързана предимно с живите. Така и не свикна напълно със смъртта.

Мъжът започна да повдига платнището. Някой подвикна:

— Агент Данс?

Обърна се. Към нея приближаваме униформен полицай. Държеше нещо.

— Да?

— Познавате ли някой си Джонатан Боулинг?

— Джон? Да.

Взря се в протегнатата визитна картичка. И си спомни, че бяха взели портфейла на жертвата, за да го идентифицират.

Ужасяваща мисъл… Нима жертвата беше Джон?

От А към Б до В… Съзнанието й прехвърляше хипотези. Дали професорът беше научил нещо от компютъра на Травис и беше решил да провери версията си?

Не!

Погледна потресено към О’Нийл и се втурна към тялото.

— Хей! — извика специалистът. — Ще заличиш следите!

Тя не му обърна никакво внимание.

Отметна зеленото платнище и ахна.

Изпита едновременно облекчение и ужас.

Не беше Боулинг.

Стройният брадат мъж с памучни панталони и бяла риза беше намушкан многократно. Едното му око бе наполовина отворено. Върху челото му беше изрязан кръст. Червени розови цветове бяха пръснати около тялото му.

— Къде намери това? — попита с разтреперан глас тя, кимайки към визитната картичка на Джон Боулинг.

— Той е там, край отбивката на шосето. С колата си е. Иска да те види. Било спешно.

— Ще отида след секунда — въздъхна дълбоко Данс.

Пристигна друг полицай, понесъл портфейла на убития в найлонов плик.

— Казва се Марк Уотсън. Пенсиониран инженер. Преди няколко часа тръгнал да пазарува. Така и не се прибрал.

— Кой е той? — попита О’Нийл. — Защо го е избрал?

Данс бръкна в джоба си и извади списъка на всички потенциални жертви от блога.

— Писал е във форума. В рубриката „Властта на народа“. За ядрената централа. Не е изразил категорично мнение „за“ или „против“.

— Значи всички участници в блога са в опасност.

Тя кимна.

О’Нийл я изгледа изпитателно. Докосна ръката й.

— Добре ли си?

— Само… малко уплашена.

Сети се за визитката на Боулинг. Каза на О’Нийл, че ще отиде да провери какво иска, и закрачи по пътеката. Едва сега сърцето й възстанови нормалния си ритъм.

Професорът чакаше до отворената врата на колата си. На мястото до шофьора седеше тийнейджър с щръкнала коса. Данс се намръщи. Младежът носеше тениска с надпис „Аеросмит“ и тъмнокафяво яке.

Боулинг й помаха. Изненада я нехарактерно напрегнатото му изражение.

И силното облекчение, което изпита, когато видя, че не е пострадал.

После я обзе любопитство. Не беше сигурна, но от колана му сякаш стърчеше дръжка на дълъг нож.

Данс, Боулинг и момчето бяха в кабинета й в Бюрото. Джейсън Кеплър беше на седемнайсет и учеше в гимназия „Кармел Саут“. Той, а не Травис, беше Страйкър.

Травис бе създал аватара преди няколко години, но го продал онлайн на Джейсън с „малко тъпа репутация, живот и ресурси“.

Каквото и да означаваше това.

Данс си припомни как Боулинг й обясняваше, че играчите могат да продават аватарите си и други придобивки от играта.

Боулинг разказа как в компютъра на Травис намерил следа, отвела го към „Лайтхауз Аркейд“.

Данс му беше благодарна за добре свършената детективска работа. (Макар че по-късно щеше здравата да го нахока, задето не се е обадил на 911, веднага щом е разбрал, че момчето е в клуба, вместо да тръгне да го преследва сам.) Върху бюрото зад тях в найлонов плик стоеше кухненският нож, с който Джейсън се бе опитал да сплаши Боулинг. Оръжието беше смъртоносно и технически погледнато, можеше да обвини момчето в нападение и хулиганство. Боулинг обаче не бе наранен и тийнейджърът бе предал доброволно ножа, така че вероятно щеше да се задоволи със строго предупреждение.