Джефри Дивър - И няколко червени рози

Боулинг разказа какво се е случило — той самият станал жертва на измама, организирана от Джейсън.

— Обясни й какво ми каза.

— Притеснявах се за Травис — подхвана момчето с ококорени очи. — Не знаете какво е да се нахвърлят така върху човек от семейството ви.

— Човек от семейството?

— Да. В играта, в „Дименшън Куест“ сме братя. Не сме се срещали, но го познавам добре.

— Никога не сте се виждали?

— Да, в реалния свят не сме. Само в Етерия. Исках да му помогна. Но първо трябваше да го намеря. Опитах да му напиша съобщение, но не ми отговори. Та затова се помайвах в „Аркадата“. Исках да го придумам да се предаде.

— С нож? — попита Данс.

Вдигна рамене. После рязко ги отпусна.

— Смятах, че няма да навреди.

Момчето бе кльощаво и много бледо. Учениците бяха в лятна ваканция и колкото и да е странно, то вероятно излизаше по-рядко, отколкото през зимата и есента.

— Джейсън беше в „Лайтхауз Аркейд“, когато отидох там — пое инициативата Боулинг. — Служителят му е приятел и когато попитах за Страйкър, той се престори, че проверява нещо, но всъщност предупреди Джейсън, че го търся.

— Съжалявам, човече. Не смятах да те наръгам. Исках само да разбера кой си и дали имаш представа къде е Травис… Не знаех, че си към Бюрото и прочее.

Боулинг се усмихна, че го причисляват към служителите на реда. Бил сигурен, че Данс ще поиска да разговаря с Джейсън, и решил да го доведе, вместо да чака градската полиция да дойде.

— Качихме се в колата и се обадихме на Ти Джей. Той ни каза къде си.

Добър ход и само малко незаконен.

— И ние не искаме Травис да пострада, Джейсън — намеси се Данс. — И да нападне още някого. Имаш ли представа къде може да се крие?

— Навсякъде. Умен е. Много. Знае как се оцелява в гората. Експерт е. — Момчето забеляза сбърчените им чела и уточни: — „Дименшън Куест“ е реалистична игра. Попадаш в Южната планина, температурата е под двайсет градуса, ако не се научиш как да се топлиш, ще умреш от измръзване. Трябва да си набавяш вода и храна. Разбираш кои растения и животни стават за ядене. И как да готвиш и да съхраняваш храната. Има дори истински рецепти. Ако не сготвиш както трябва, оставаш гладен — засмя се момчето. — Новаците, дето се пробват, си мислят, че просто ще се бият с тролове и демони. Накрая умират от глад, понеже не знаят как да се грижат за себе си.

— Играете с други хора, нали? Дали някой има представа къде се крие Травис?

— Питах всички от семейството. Никой не знае.

— От колко души се състои семейството?

— Около дванайсет. Но само ние с него сме в Калифорния.

— И живеете заедно? В Етерия? — учуди се Данс.

— Да. Познавам ги по-добре от родните си братя — засмя се мрачно Джейсън. — И в Етерия не ме бият и не ми крадат джобните.

— Имаш ли родители? — полюбопитства тя.

— В реалния свят? — Момчето вдигна рамене. Данс изтълкува жеста като „нещо такова“.

— Не, в играта — уточни.

— Някои семейства имат. Ние не. — По лицето му се изписа блаженство. — Така сме по-добре.

— Срещали сме се с теб, Джейсън — усмихна се Данс.

— Да, знам — сведе очи той. — Господин Боулинг ми каза. Убих те. Съжалявам. Сметнах, че си новак, дето ни се подиграва заради Травис. Взеха на мушка цялото семейство — цялата гилдия дори — заради Травис и онези приказки в блога. Често се случва. Боен отряд от Севера пристигна чак от Кристал Айлънд да ни помете. Сключихме договор и ги спряхме. Но… Убиха Морина. Тя ни е сестра. Възстанови се, но си изгуби ресурсите.

Нападките, започнали в синтетичния свят, се бяха пренесли в реалния и сега се връщаха обратно да помрачават друга сфера на виртуалната вселена. „Колко странно“ — помисли си Катрин Данс.

— Доста ми се присмиват — вдигна рамене кльощавото момче. — В училище. Затова избрах аватара-гръмовержец, воин. Чувствам се по-добре така. Никой не се заяжда с мен в Етерия.

— Джейсън, можеш да ни помогнеш, ако ни опишеш стратегиите, които Травис използва за нападение. Как го подготвя. Какви оръжия използва. Всичко, което ще ни подскаже как да го надхитрим.

— Не знаете много за Травис, нали? — намръщи се момчето.

Данс се канеше да каже, че всъщност знаят твърде много. Но разпитващите разбират кога да предоставят инициативата на събеседника. Данс погледна крадешком Боулинг и призна:

— Прав си.

— Искам да ви покажа нещо — изправи се Джейсън.

— Къде?

— В Етерия.

Катрин Данс отново се въплъти в аватара Грийлийф — вече напълно съживена.