Джефри Дивър - И няколко червени рози

Безнадеждно! Всички го мразеха…

Тъкмо избърса нос и чу забързани стъпки.

Не успя да се извърне — пред очите му се спусна жълта пелена, тялото му конвулсивно потрепери. Дробовете му се бореха за глътка въздух. Припадна. Събуди се в мазето с мъчително главоболие. Някой го беше ударил с бухалка. Виждал беше в „Ютуб“ как действат.

Най-ужасният страх се оказа фалшива тревога. Опипа внимателно панталоните — отпред и отзад — и разбра, че не са му направили нищо, поне не по онзи начин. Безпокойството му обаче се засили. Изнасилването поне бе някакво обяснение. А отвличането? Защо го захвърлиха тук като в роман на Стивън Кинг? Какво, по дяволите, ставаше?

Травис седна на евтиното походно легло, което се разклащаше при всяко помръдване. Огледа затвора си. Мръсното мазе миришеше на газ и мухъл. Огледа хранителните си запаси — предимно чипс и солени бисквити с вкус на пуешко и шунка. „Ред Бул“, минерална вода с витамини и кока-кола за пиене.

Кошмар. Последния месец живееше в непоносим кошмар.

Всичко започна от абитуриентската вечер в онази къща на хълма край магистрала № 1. Отиде, понеже някакви момичета му казаха, че Кейтлин се надява той да е там. Наистина! Цял ден вървя пеш, прекоси целия щатски парк.

После влезе и — какъв ужас! — видя само тежкари, нито един геймър и неудачник като него. Богаташчетата!

И Кейтлин го изгледа, сякаш не го познава. Момичетата, които му скроиха номера, се разхилиха. И лъскавите им гаджета. Всички го зяпнаха, чудейки се как, по дяволите, се е озовал там нещастник като Травис Бригам.

Стана за смях.

Ужасно!

Но не побягна като страхливец. Остана, разгледа милионите дискове в къщата, попрехвърли каналите на телевизора, хапна тузарска храна. Накрая реши да си върви. Кой ли щеше да го качи на стоп по това време? Наближаваше полунощ. Зърна пияната Кейтлин, разгневена, че Майк Д’Анджело и Бри си тръгват заедно. Търсеше си ключовете от колата и мърмореше, че ще ги проследи и… и Господ знае какво ще направи.

Помисли си, че трябва да постъпи рицарски. Да вземе ключовете и да я откара у тях. Нищо, че е неудачник. Нищо, че лицето му е пъпчиво.

Ще разбере какъв е всъщност… ще се влюби в него.

Но Кейтлин зае шофьорското място, приятелките й седнаха отзад. Травис обаче не се отказа. Настани се до нея и се опита да я разубеди.

Рицар…

Тя обаче не обърна никакво внимание на молбите да му отстъпи да кара; профуча през алеята и излезе на магистрала № 1.

— Моля те, Кейтлин, спри !

Но тя сякаш беше оглушала.

— Кейтлин, моля те !

Тогава…

Колата излетя от шосето. Чу как металната броня удря скалата, проехтяха оглушителни писъци…

Но той продължаваше да се прави на проклет герой:

— Слушай, Кейтлин! Чуваш ли ме? Кажи им, че аз съм шофирал. Не съм пил. Ще им обясня, че съм изгубил контрол. Няма страшно. Ако разберат, че си карала, ще те пратят в затвора.

— Триш и Ван?… Защо не говорят?

— Чуваш ли ме, Кейт? Премести се на другата седалка. Веднага! Ченгетата ще пристигнат всеки момент. Аз съм шофирал! Разбираш ли?

— О, мамка му, мамка му…

— Кейтлин !

— Да, да… Ти си карал… Травис! Благодаря ти!

Тя го прегърна. Усещането беше неземно.

„Обича ме, ще бъдем заедно…“

Уви! За кратко.

Разменяха си по някоя дума, отидоха на кафе в „Старбъкс“, обядваха в „Събуей“. Скоро срещите им станаха тягостни. Кейтлин мълчеше и извръщаше поглед.

Накрая престана да отговаря на обажданията му.

Стана още по-резервирана отпреди.

И ето развръзката. Всички на полуострова — не, на планетата — го намразиха.

[Шофьорът] е тотално смахнат неудачник…

Но дори тогава Травис не изгуби надежда. В нощта, когато отвлякоха Тами Фостър, мисълта за Кейтлин не му даваше мира. Не успя да заспи. Тръгна към дома й. Да види как е; представяше си, че ще я свари в двора или на верандата, тя ще го погледне и ще му каже: „О, Травис, съжалявам, че се държах толкова студено. Скърбя за Триш и Ван. Но те обичам!“

Къщата обаче беше тъмна. Върна се в леглото към два след полунощ.

На другия ден агентите от Бюрото го разпитваха къде е бил. Излъга инстинктивно, че е играл в „Гейм Шед“. Те, разбира се, бяха разкрили измамата. И сега вероятно си мислеха, че той е нападнал Тами Фостър.

Всички ме мразят…

Спомни си как се събуди тук долу, в мазето. Високият мъж стоеше над него. Кой ли беше? Баща на някое от момичетата, убити при катастрофата?

Травис го попита. Но мъжът само посочи кофата, която да използва като тоалетна, водата и храната. И го предупреди: