Джефри Дивър - И няколко червени рози

Донесе ли ми бонбони, Травис?

Вдигна пистолета и се прицели.

Двамата заговориха едновременно. Не ги чуваше. Опитваше се да задържи пистолета стабилен. С всички сили. След толкова време прикован към леглото се чувстваше слаб като новоизлюпено пиле. Едва се изкачи по стълбите. Ръката, с която държеше пистолета, трепереше.

— Не, моля те! Недей! — извика някой. Мъжът или жената? Не разбра.

Ярката светлина го заслепяваше, дезориентираше го. Държеше ги на мушка и се питаше кои са. Доналд и Лили?

— Възприемай ги като герои от играта. От „Дименшън Куест“ — посъветва го мъжът долу. — Доналд и Лили са само аватари, нищо повече.

Но хлипащите хора пред него не бяха аватари. Бяха истински.

И сякаш бяха приятели на мъжа — поне така си мислеха.

— Какво става? — проплака Лили. — Не ни наранявай. Моля те, Джеймс!

Но мъжът — явно се казваше Джеймс — не откъсваше хладен поглед от Травис.

— Давай! Стреляй!

— Джеймс, недей! Какво говориш!

Травис успокои треперещата си ръка и насочи дулото към Доналд. Свали ударника.

Лили изпищя.

Тогава нещо в ума на Травис прещрака.

Джеймс?

Блогът.

Крайпътните кръстове.

Травис примигна. Джеймс Чилтън? Блогърът?

— Травис — твърдо каза мъжът и пристъпи зад него, изваждайки друг пистолет от задния си джоб. Допря го до главата на Травис. — Давай! Предупредих те да не питаш, да не говориш. Просто стреляй!

— Това е Джеймс Чилтън, така ли? — обърна се Травис към Доналд.

— Да — промълви той.

„Какво става тук?“

Чилтън притисна пистолета по-плътно. Заболя го.

— Действай! Хайде! Или ще умреш. И семейството ти.

Момчето свали оръжието. Поклати глава.

— Нямаш приятели край нас. Излъга ме. Сам си.

Блогърът замълча. После отсече:

— Ако не го направиш, ще те убия, после ще отида у вас и ще убия и родителите ти, и брат ти. Кълна се.

— Джим! — извика Хокън. — Какво става, за бога?

Лили плачеше неудържимо.

Травис Бригам най-сетне разбра. Мъртъв е. Независимо дали ще ги застреля или не. Семейството му няма да пострада. Чилтън не се интересува от тях. Но той е мъртъв. От гърлото му се изтръгна приглушен смях. В очите му се надигнаха сълзи.

Представи си красивата усмивка на Кейтлин.

Помисли за майка си.

За Сами.

И за всички ужасни неща, които наговориха за него в блога.

Но той не бе направил нищо лошо. Стремеше се просто да се справя колкото може с уроците, да се грижи за брат си и да прекарва повече време с него, да се забавлява в света на „Дименшън Куест“, да си намери момиче, което пет пари не дава, че е неудачник с пъпчиво лице. Никога не бе наранявал или обиждал някого умишлено. Не написа нито една лоша дума в отговор на нападките.

А целият свят се нахвърли върху него.

На кого ще му пука, ако умре?

На никого.

И Травис направи единственото, което му оставаше — насочи пистолета към брадичката си.

Ама че загубеняк! Животът му е епически ПРОВАЛ!

Постави пръст върху спусъка. Понечи да натисне.

Експлозията беше зловеща. Прозорците издрънчаха, лютив дим изпълни стаята, малка порцеланова котка падна от полицата над камината и се разби на десетки парченца.

Колата на Катрин Данс се насочи по черния път, който водеше към вилата на Джеймс Чилтън в Холистър.

Мислеше си колко се е заблудила.

Грег Шефър не беше убиецът, оставял крайпътните кръстове.

Всички останали се бяха подвели, но това не беше утеха. И тя се задоволи да приеме, че Грег Шефър е престъпникът. И щом е мъртъв, убийствата ще спрат.

Грешка…

Телефонът й иззвъня. Почуди се кой ли може да е, но реши, че е по-добре да не откъсва очи от виещото се покрай дълбоки пропасти шосе, за да погледне към екрана.

Още петдесет метра.

Видя къщата отпред — запусната стара ферма, сякаш пренесена от Канзас. Дворът беше обрасъл с гъста зеленина и пищни цветя. Очакваше нещо по-изискано на фона на красивия дом на Чилтън в Кармел. А и наследството от тъста.

Дори на дневна светлина мястото изглеждаше зловещо.

Защото знаеше какво е станало там, разбира се.

Как можа да се заблуди така?

Завоите намаляха и Данс вдигна телефона от съседната седалка. Погледна екрана. Джонатан Боулинг я беше търсил. Но нямаше съобщение. Поколеба се дали да го избере, но вместо това натисна бутона за бързо избиране на Майкъл О’Нийл. След четири позвънявания чу телефонния секретар.

Сигурно работеше по другия случай.

Или разговаряше с жена си.