Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Не само аз. Всички.

— В това мазе ли те държеше? — попита Боб Бригам сина си.

Момчето кимна, вперило поглед в земята.

— Не беше толкова зле. Но беше много студено.

— Кейтлин разказа на всички какво се е случило — обясни майка му.

— Така ли?

— Не биваше да поемаш вината… — започна баща му сякаш против волята си.

— Тихо! — изсъска рязко майка му.

Мъжът сключи вежди, но замълча.

— Какво ще стане с нея? — попита момчето. — С Кейтлин?

— Не е наша грижа — отсече майка му. — Няма да се тревожим за това. — Обърна се към Данс и попита: — Можем ли да си вървим? Да се прибираме у дома?

— Ще вземем показанията по-късно. Не е спешно.

— Благодаря — каза Травис на Катрин.

Баща му повтори същото като ехо и стисна ръката й.

— А! Травис! Щях да забравя. — Тя му подаде лист хартия.

— Какво е това?

— Някой, който иска да му се обадиш.

— Кой?

— Джейсън Кеплер.

— Кой е той?… О! Страйкър! — примигна Травис. — Познаваш ли го?

— Търсеше те. Помогна ни да те намерим.

— Така ли?

— Да. Каза, че никога не сте се виждали.

— Лично не.

— А живеете на пет километра един от друг.

— Нима? — усмихна се изненадано момчето.

— Иска да се срещнете.

То кимна изненадано, сякаш идеята да се види на живо с приятел от виртуалния свят му изглеждаше много странна.

— Хайде, скъпи. Да се прибираме у дома — подкани го майка му. — Ще приготвя специална вечеря. Брат ти те очаква с нетърпение.

Соня, Боб Бригам и синът им поеха към колата. Бащата вдигна ръка и обгърна раменете на Травис. За кратко. После се отпусна. Катрин Данс забеляза предпазливата прегръдка. Не вярваше в божествено спасение, а в идеята, че клетите смъртни са способни сами да се спасят при подходящо стечение на обстоятелствата. Доказателствата за истинността на това твърдение откриваме в най-деликатни сигнали като този — една широка длан, отпусната върху кльощави момчешки рамене.

Данс се запъти към другия край на двора, където седяха Доналд и Лили Хокън. Край прашните подметки на скъпите италиански обувки прелитаха пъргави скакалци.

Двамата седяха на стъпалата пред верандата на вилата. Лицето на Хокън беше мъртвешкибледо. Предателството явно го бе разтърсило дълбоко.

— Джим наистина ли е направил това?

— Опасявам се.

Внезапно го осени и друга мисъл:

— Ами ако и децата бяха тук? Щеше ли да… — не успя да довърши изречението.

Жена му се взираше в прашния двор и бършеше потта от челото си. Холистър е далеч от океана и летният въздух, приклещен между хълмовете, трептеше под жаркото слънце.

— Всъщност за втори път прави опит да ви убие — продължи Данс.

— За втори? — прошепна Лили. — Имате предвид тогава, вкъщи? Когато разопаковахме багажа?

— Точно така. Носел е якето с качулка на Травис.

— Но… да не би да е полудял? — попита объркано Хокън. — Защо ще ни убива?

Професионалният опит я беше научил, че отлагането не е изход.

— Не съм абсолютно сигурна, но смятам, че Джеймс Чилтън е убил първата ви съпруга.

Той ахна:

— Какво?

Лили вдигна глава и погледна Данс:

— Невъзможно е. Било е нещастен случай. Плувала е край Ла Хола.

— Поисках информация от Сан Диего и крайбрежната охрана, за да се уверя. Но вероятно съм права.

— Абсурд. Сара и Джим бяха много… — гласът му заглъхна.

— Близки? — довърши Данс.

Той клатеше глава.

— Не. Невъзможно е. — После изстреля гневно: — Да не би да смятате, че са били любовници?

— Така мисля. След няколко дни ще събера повече сведения. Телефонни обаждания. Самолетни билети.

— Скъпи… — промълви Лили и обгърна раменете на съпруга си.

— Харесваха се — подхвана Хокън. — А Сара беше… беше истинско предизвикателство. Аз пътувах често. Отсъствах по два-три дни в седмицата. Не е толкова много. Но понякога се оплакваше, че я пренебрегвам. На шега. Не го приемах насериозно. Но може би… е, може би наистина го е мислела и Джим е запълнил липсата. Сара беше обсебваща жена.

„И в леглото“ — добави наум Данс неизреченото.

— Предполагам, че Сара е настоявала Чилтън да напусне Патриша и да се ожени за нея — изрече гласно.

— И той е отказал? — горчиво се изсмя Доналд Хокън.

— Така смятам — вдигна рамене Катрин.

Той се замисли. После добави с равен тон:

— Сара мразеше да й отказват.

— Преместили сте се в Сан Диего преди три години. Горе-долу по това време починал бащата на Патриша. Наследила много пари. Което означавало, че Чилтън може спокойно да се отдаде изцяло на блога. Решил е, че мисията му е да спаси света и парите на жена му ще му помогнат. Затова скъсал със Сара.