Джефри Дивър - И няколко червени рози

Семейството имаше проблеми, но чий живот протича по мед и масло? А и бащата, и Сами имаха алиби.

— Накрая не останаха заподозрени — заключи тя. — Освен самия Джеймс Чилтън.

— Как така? — недоумяваше Хокън.

От А към Б към В…

— Замислих се как един от консултантите ни ми обясняваше колко опасни са блоговете. И се запитах: „Ами ако Джеймс Чилтън поиска да убие някого?“ Какво силно оръжие е „Чилтън Рипорт“. Пускаш слух и оставяш кибертълпата да го подеме. Никой няма да се изненада, ако жертвата на виртуалния тормоз обезумее. И виновникът е готов.

— Но Джим не споменава нищичко за Травис в блога — намеси се Хокън.

— Брилянтен ход! Чилтън остава извън всякакво подозрение. Но е нямало нужда да споменава Травис. Знаел е как действа интернет. Най-малкият намек, че някой е сгрешил, и ангелите на отмъщението му се нахвърлят. Запитах се кой е мишената, ако Чилтън наистина е престъпникът. Не открих да е имал мотив да нападне момичетата — Тами Фостър и Кели Морган. Нито пък Линдън Стрикланд и Марк Уотсън. Вие също бяхте потенциални жертви, разбира се. Анализирах целия случай. Спомних си нещо странно. Вие ми разказахте как Чилтън дошъл в дома ви още същия ден, когато умряла съпругата ви. Бил при вас само час след като ви съобщили.

— Точно така — кимна той. — Имал делова среща в Лос Анджелис. Веднага се качил на самолета.

— Но на жена си казал, че е бил в Сиатъл, когато починала съпругата ви — обясни Катрин.

— В Сиатъл? — намръщи се Хокън.

— На съвещание в офиса на „Майкрософт“. А всъщност е бил в Сан Диего. През цялото време. Не напуснал града, след като удавил Сара. Чакал да му се обадите, за да дойде. Налагало се.

— Защо?

— Разказахте, че останал при вас, помагал в домакинството…

— Точно така.

— Според мен е искал да надникне навсякъде и да унищожи всички издайнически улики за връзката му със Сара.

— Господи! — прошепна Хокън.

Данс уточни и друга подробност, насочила я към Чилтън — че тренира триатлон и следователно е добър велосипедист. В гаража му беше пълно със спортни уреди, включително няколко велосипеда.

— А и почвата. — Обясни как край единия кръст открили пръст, несъответстваща на околната. — Криминалистите установиха следи от същата по подметките на Шефър. Източникът се оказа градината в предния двор на Чилтън. Оттам е попаднала по обувките на Грег.

Данс си помисли как още при първото си посещение при Чилтън всъщност разглеждаше цветните лехи върху същата тази почва.

— И още нещо — ванът му „Нисан Куест“. — Разказа им как свидетелят Кен Пфистър видял служебен щатски автомобил край кръста. Усмихна се накриво: — Всъщност е карал самият Чилтън.

Посочи към паркирания наблизо ван на блогъра. Отзад беше залепен стикер, който помнеше от първото си посещение в дома на блогъра: „Пречистването на морска вода унищожава щата.“

В ума на Кен Пфистър се бе запечатала последната дума: „щат“.

— Запознах съдията с разкритията си и той издаде заповед за обиск. Изпратих полицай да претърси къщата на Чилтън в Кармел. Унищожил е повечето улики, но намерихме няколко розови цвята и картона, от който е изрязвал табелите за кръстовете. Спомних си как спомена, че ще дойдете тук. Обадих се в шерифството в Сан Бенито да изпратят тактически отряд… Не се досетих само, че Чилтън ще накара Травис да ви застреля.

Прекъсна благодарностите му — Хокън едва сдържаше сълзите — и погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам. Приберете се у дома, починете.

Лили прегърна Данс. Хокън стисна ръката й.

— Нямам думи.

Катрин се запъти към патрулната кола на монтерейското шерифство, където седеше Джеймс Чилтън. Оредяващата му коса бе прилепнала към скалпа. Изгледа я как се приближава. Изглеждаше като нацупено хлапе.

Тя отвори задната врата и се приведе.

— Белезниците на краката са излишни — просъска той. — Погледни! Унизително е.

Данс ги огледа със задоволство.

— Смееха се, като ги слагаха! — продължи той. — Понеже съм държал момчето оковано. Глупости! Допускате грешка. Някой е инсценирал всичко.

Данс едва се сдържа да не се разсмее. Освен уликите разполагаха с трима очевидци на престъплението — Доналд Хокън, съпругата му и Травис.

Тя му напомни правата.

— Вече го направиха.

— Искам да се уверя, че ги разбираш.

— Да, наясно съм. Виж, наистина имах пистолет. Но имам много врагове. Нося го за защита. Някой ми поставя капан. Както сама каза — някой, когото съм изобличил в блога. Видях Травис да влиза в дневната и извадих оръжието. Започнах да го нося, когато ти ме предупреди, че съм в опасност.