Джефри Дивър - И няколко червени рози

— И тя го е заплашила, че ще го издаде, ако не напусне Патриша? — попита Хокън.

— Смятала да разгласи, че Джеймс Чилтън, моралният глас на страната, е имал извънбрачна връзка.

Данс смяташе, че Чилтън привидно се е съгласил да се разведе и със Сара са си уговорили среща в Сан Диего. Предложил й романтичен пикник на безлюден плаж край Ла Хола. И да се погмуркат в прекрасните подводни пещери наоколо. После я ударил по главата или просто я натиснал под водата.

— Но защо да убива нас? — попита Лили и се озърна тревожно към къщата.

— Известно време не сте поддържали връзка, нали? — попита Данс.

Хокън кимна.

— След смъртта на Сара изоставих всичко, спрях да се виждам с приятели. Повечето време прекарвах с децата. Живеех като отшелник… докато не срещнах Лили. Тогава задишах отново.

— И решихте да се върнете тук?

— Точно така. Да продам компанията и да се върна. — Хокън започна да разбира. — Да, да… С Лили щяхме да се срещнем отново с Пат и Джим, с някои от старите приятели… Ако Джим е лъгал Пат и останалите, че пътува до Сиатъл или Ню Йорк, а всъщност е идвал в Сан Диего да се вижда със Сара — е било въпрос на време истината да излезе наяве. — Хокън се извърна към къщата. — „Синият лебед“… О, да!

Данс вдигна вежди.

— Казах на Джим, че искам да му подаря една от любимите картини на починалата ми съпруга. Спомних си как я гледаше веднъж след смъртта й. — Засмя се презрително. — Обзалагам се, че е била негова. Купил я е преди години и Сара я е поискала. Сигурно е обяснил на Патриша, че я е продал. Ако я беше видяла сега, щеше да се зачуди откъде я има Сара.

Това обясняваше рискования ход на Чилтън. Праведният блогър, наставляващ морално света, е щял да бъде изобличен в изневяра. С жена, загинала при странни обстоятелства. Ще се повдигнат въпроси, ще започне разследване. И най-важното — блогът му ще бъде унищожен. Трябвало е да елиминира заплахата.

Не бива да подлагам на риск „Чилтън Рипорт“…

— Но онзи мъж, Шефър? — намръщи се Лили. — Изявлението, което поискал Джеймс да изчете, споменавало Травис, нали?

— Убедена съм, че първоначалните планове на Шефър не са включвали Травис. Отдавна се е готвел да убие Чилтън. Вероятно още след смъртта на брат си. Но когато чул за нападателя с кръстовете, пренаписал изявлението и включил Травис, за да отклони всякакво подозрение от себе си.

— Как се досетихте, че е Джим, а не Шефър? — попита Хокън.

— По липсващото в доклада на криминолозите.

— И какво е то?

— Първо — обясни Данс, — никакъв кръст не оповестяваше убийството на Чилтън. Преди другите нападения престъпникът винаги оставяше кръстове. Но така и не открихме последния. Второ, убиецът използваше велосипеда на Травис и оставяше нарочно следи, за да насочи подозренията към момчето. Но Шефър не разполагаше с колело. И оръжието, с което възнамеряваше да застреля Чилтън, не беше откраднатият пистолет „Колт“ на бащата на Травис, а „Смит и Уесън“. И трето, в хотелската стая и колата му не открихме рози и тел. Затова реших, че Грег Шефър може би не е убиецът с кръстовете. Че само се е възползвал от ситуацията.

Данс беше прегледала още веднъж списъка със заподозрени. Пастор Фиск и червенокосият бодигард? Определено бяха фанатици, отправили директни заплахи към Чилтън в блога. Ти Джей разговаря с тях и още неколцина от обкръжението им. Всички имаха алиби.

Помисли си и за Хамилтън Ройс — омбудсманът от Сакраменто, на когото бяха платили да спре блога заради писанията на Чилтън, уличаващи Комисията по ядрено планиране. Добра хипотеза, но колкото повече разсъждаваше, толкова по-невероятна й се струваше. Ройс действаше твърде открито — от самото начало настояваше да спрат блога, при това пред агентите от щатската полиция.

Клинт Авъри — строителният бос — също беше заподозрян. Но разбра, че след разговора с нея се е срещал с адвокат по трудово право и двама собственици на компания за осигуряване на работна ръка. В регион, където повечето работодатели се притесняваха да не наемат твърде много емигранти с нередовни документи, той се безпокоеше да не го осъдят, че назначава само американци, при това бели. Опасявал се е да не би Данс да разследва жалба, че нарушава гражданските права на хората с латиноамериканско потекло, и затова е нервничел.

За кратко се усъмни и в бащата на Травис, чудейки се дали има психологическа връзка между клоните и розите и работата на Боб Бригам като озеленител. Помисли и за Сами — бавноразвиващ се, но може би коварен, хитър и вероятно изпълнен с омраза към брат си.