Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Какво преживяхме — поправи го Чилтън.

Всички медии обсъждаха историята за психопата. Как се оказало, че убиецът с маската е не момчето, а някакъв смахнат, който имал зъб на Чилтън заради статия отпреди няколко години.

— Наистина ли смяташе да заснеме как те убива?

Джеймс вдигна вежди и кимна.

— Исусе Христе! — побледня Лили. Възклицанието изненада Хокън, понеже съпругата му беше заклет агностик. Но и Лили беше леко замаяна.

— Жал ми е за момчето — каза Хокън. — Невинна жертва. Неговата участ сякаш е най-тъжна.

— Мислите ли, че още е жив? — попита Лили.

— Съмнявам се — мрачно отвърна Чилтън. — Шефър сигурно го е убил. За да не оставя следи. Сърцето ми се свива.

Хокън се радваше, че е отклонил предложението — е, агент Данс по-скоро се опита да се разпореди — да се върне в Сан Диего. Как не! Нали Джеймс Чилтън остана край него в мъчителните дни след смъртта на Сара?

Така постъпват приятелите.

— Имам идея — наруши мълчанието Лили. — Да планираме пикник за утре. С Пат ще сготвим нещо.

— Чудесно! — възкликна Чилтън. — Знаем един страхотен парк наблизо.

Но Хокън не беше приключил със сантименталната част. Вдигна чашата си:

— За приятелите!

— За приятелите!

Отпиха.

— Кога пристигат Пат и децата? — попита Лили.

Джеймс си погледна часовника.

— Тръгна преди петнайсетина минути. Ще вземе момчетата от лятното училище. И скоро ще дойдат.

Хокън недоумяваше. Семейство Чилтън живееха до едно от най-красивите крайбрежия на планетата, а бяха избрали да почиват в порутена къща из прашните хълмове на четирийсет и пет километра от океана. Но пък мястото беше тихо и спокойно.

И никакви туристи… Облекчение след летния Кармел, пълен с пришълци.

— Така — подхвана Хокън. — Повече не мога да чакам.

— Не можеш да чакаш ли? — объркано попита Чилтън.

— Нали споменах, че ти нося нещо.

— О! Картината! Дон, не бива. Наистина.

— Напротив. Държа!

Хокън влезе в спалнята за гости, където се бяха настанили с Лили, и се върна с малко платно — импресионистична композиция със син лебед на тъмносин фон. Починалата му съпруга Сара беше купила картината от Сан Диего или Ла Хола. Един ден, когато Джим Чилтън му помагаше след смъртта й, Хокън го свари да се взира възхитено в нея.

Още тогава реши някой ден да подари платното на приятеля си в знак на благодарност за подкрепата през най-мъчителните дни в живота му.

И тримата впериха очи в птицата, политнала над водата.

— Прекрасна е — каза Чилтън и постави картината на полицата над камината. — Благодаря.

Още по-замаян след поредната чаша, Хокън понечи да вдигне нов тост. Вратата в кухнята изскърца.

— О! — усмихна се той. — Пат ли пристигна?

— Не би могла да пристигне толкова рано — намръщи се Чилтън.

— Но аз чух нещо.

— И аз — кимна блогърът.

Лили погледна към вратата.

— Има някого. Сигурна съм. Чувам стъпки.

— Може би… — започна Чилтън.

Но викът на Лили го прекъсна. Хокън се извъртя рязко и изпусна чашата, която се разби с трясък на пода.

На прага стоеше момче, наближаващо зрелостта, с разрошена коса и лице с младежки пъпки. Приличаше на дрогирано. Примигваше и се оглеждаше объркано наоколо. В ръката стискаше пистолет. „По дяволите! — помисли си Хокън, — не заключихме задната врата!“ Момчето навярно беше крадец.

От някоя банда.

— Какво искаш? — прошепна той. — Пари? Ще ти дадем!

Момчето пак примижа. Очите му спряха върху Джим Чилтън и се свиха още повече.

— Момчето от блога! — ахна Доналд Хокън. — Травис Бригам!

Изглеждаше по-слаб и по-блед от снимките по телевизията, но нямаше никакво съмнение. Травис Бригам не беше мъртъв. Какво ставаше? Сигурно беше дошъл да застреля приятеля му Джим Чилтън.

Лили стисна ръката на съпруга си.

— Не! Не го убивай, Травис! — извика Хокън и понечи да застане пред Чилтън, за да го защити. Жена му обаче го удържа.

Момчето пристъпи към Чилтън. Примигна, после отклони поглед към Хокън и Лили и тихо попита:

— Тях ли искаш да убия?

Какво искаше да каже?

— Точно така — прошепна Джеймс Чилтън. — Хайде, Травис, изпълни си обещанието. Стреляй!

Примижал срещу ярката светлина, която пареше очите му като сол, Травис Бригам се взря в двойката — хората, които преди половин час мъжът му нареди да убие. Доналд и Лили. Обясни му, че ще пристигнат скоро и ще бъдат горе в къщата му, в чието мазе живя през последните три или четири дни.

Травис го огледа. Не разбираше защо мъжът желае смъртта им. Но това нямаше значение. Важното беше да спаси семейството си.