Джефри Дивър - И няколко червени рози

Тъжна вест от мама — наложи се да приспят котката. Бъбречна недостатъчност. Мама не пожела ветеринарят да го направи. Сама сложи инжекцията. После ми се стори по-спокойна. Мрази страданието, по-скоро е склонна да изгуби животното, отколкото да го гледа как се мъчи. Разказа ми как е агонизирал Анкъл Ожон заради рака. Никой не бива да преживява това според нея. Подкрепя напълно Закона за евтаназията.

Е, да си оправим настроението — уебсайтът ми отново е онлайн. С Мартин свалихме песни на индианската група от Инес. Прослушай ги, когато можеш. Страхотни са!

О, напазарувах си от „Виктория Сикрет“. Смятам, че покупките ще ти допаднат. Ще ти направя ревю! Връщай се скоро!

Лицето й почервеня — от изненада и ярост.

— Къде го намерихте? — попита рязко.

— В компютъра от дома на майка ви. Със заповед.

— Старият ми компютър — спомни си тя. — Аз й го дадох. Не можете да го използвате в съда.

Данс размаха гневно листа.

— Защо не? — намръщи се той.

— Няма връзка със случая. И е лична кореспонденция.

— Разбира се, че има връзка. Изяснява мнението на майка ви за евтаназията. А що се отнася до личния момент — нито вие, нито съпругът ви сте обвиняеми и изнасянето на информацията е напълно допустимо. Както и да е. Съдията ще реши. — Изглеждаше изненадан, че не го разбира. — Вие ли сте го писали?

— Ще отговоря само ако ме призовете като официален свидетел.

— Добре. — Харпър не се разочарова от отказа й да сътрудничи. — А сега ще ви уведомя, че участието ви в разследването създава конфликт на интереси и използването на специален агент Консуела Рамирес само го задълбочава.

Откъде беше научил?

— Случаят категорично не е в юрисдикцията на Бюрото и ако продължите да се месите, ще подам жалба срещу вас за нарушаване на професионалната етика.

— Тя ми е майка.

— Делото неизбежно ви засяга емоционално. Но разследването е в ход, скоро ще започне и съдебният процес. Неприемливо е да се ангажирате.

Разтреперана от гняв, Данс стана и се запъти към вратата.

Сякаш озарен от неочаквано хрумване, Харпър добави:

— Последно, агент Данс. Искам да ви уверя, че преди да представя имейла като доказателство пред съдебните заседатели, ще редактирам пасажа с бельото или каквото там сте си купили от „Виктория Сикрет“. Той определено няма връзка.

Прокурорът отгърна листа, който преглеждаше преди появата й, и се зачете.

Данс влезе в кабинета си и се взря в преплетените дънери на дървото пред прозореца. Ядът й още не беше преминал. Отново се замисли как ли ще се чувства, ако Харпър я призове да свидетелства срещу майка си. Ако откажеше, щяха да я задържат под стража. Навярно щеше да се прости с кариерата си в Бюрото.

Ти Джей прекъсна мислите й.

Изглеждаше изтощен. Обясни, че почти цяла нощ помагал на криминалистите да претърсят стаята на Грег Шефър в мотел „Сайпръс Гроув“, колата му и къщата на Чилтън. Носеше доклада от шерифството.

— Отлично, Ти Джей — похвали го Катрин. Забеляза зачервените му очи. — Спа ли?

— Какво означаваше това, шефе? Сън? Хмм…

— Смешно, няма що!

Той й подаде доклада и добави:

— Най-сетне набавих още информация за нашия приятел.

— Кой?

— Хамилтън Ройс.

Вече нямаше значение — делото беше приключило, поднесоха й извинения — но все пак полюбопитства:

— Разказвай.

— Последно е работил за Плановата комисия по ядрена енергетика. По шейсет часа седмично. А взема скъпо. Заслужавам повишение, а, шефе? Първокласен агент съм.

Данс се засмя. Радваше се, че чувството му за хумор се връща.

— Повече от първокласен според мен, Ти Джей.

— Обичам те, шефе!

Осени я идея. Прерови разпечатките от „Чилтън Рипорт“.

— Копеле!

— Кой?

— Ройс е искал да затвори блога заради клиента си. Виж.

Посочи му статията:

От Чилтън

„Представител Брандън Клевинджър… Чували ли сте за него? Вероятно не.

Той оглавява Държавната комисия по ядрено планиране, което означава, че Бомбата — опа, прощавайте, реакторите — зависят финансово от него.

И тук ви представям нещо любопитно.

Не, зелени природозащитници, няма работа за вас! Вървете да скандирате другаде! Аз нямам проблем с ядрената енергия. Необходима ни е, за да сме енергийно независими [от определени отвъдокеански интереси, за които писах наскоро]. Но възразявам на следното — ядрената енергия губи предимствата си, ако проектът за строеж на централа и производство на ток е нерентабилен — тоест много скъп.