Джефри Дивър - И няколко червени рози

Данс се приведе. Изпъшка от рязката болка в глезена — от преследването край къщата на Травис онзи ден. Тръгна възможно най-бързо към оградата. Устоя на изкушението да побегне, за да не се спъне в стърчащите над бетона железа.

Двайсет и пет крачки до оградата.

Наблизо изпука съчка.

Данс се закова на място, падна на колене и вдигна пистолета, търсейки мишена. В лявата ръка държеше фенера. Прииска й се да го включи. Но инстинктът отново я възпря. В мъглата лъчът щеше да я заслепи и да я направи отлична мишена на мъжа.

Недалеч миеща мечка се измъкна от укритието си и побягна, раздразнена от натрапниците.

Данс стана и тръгна бързо към оградата, оглеждайки се често през рамо. Не забеляза да я преследва някой. Излезе през вратата и затича към колата, стиснала телефона в ръка. Прехвърляше в движение набраните номера.

В мрака проехтя силен глас точно зад гърба й:

— Не мърдай! Въоръжен съм!

Данс замръзна. Сърцето й заби като чук. Беше направил пълен кръг, минал беше през друга врата или тихо беше прескочил оградата.

Помисли си, че стига да е искал, досега да я е убил. А заради мъглата и влагата навярно не беше видял нейния пистолет.

— Веднага легни на земята!

Тя понечи да се обърне.

— Спри! На земята!

Но тя се обърна и застана лице в лице с мъжа и протегнатата му право към нея ръка.

Взря се в него и замръзна изненадано. Носеше униформа на монтерейското шерифство. Позна го. Беше младият синеок полицай, помагал й няколко пъти. Дейвид Рейнолдс.

— Катрин? — възкликна той.

— Какво правиш тук?

Рейнолдс поклати глава и се подсмихна. Не отговори, само се озърна. Свали оръжието, но не го върна в кобура.

— Ти ли беше? Там вътре? — попита най-сетне, извръщайки се към строежа.

Тя кимна.

Полицаят продължи да се оглежда напрегнато, тялото му говореше, че още е готово за битка.

Откъм ръката й долетя приглушен глас:

— Ти ли си, шефе? Ти ли се обаждаш?

Рейнолдс примигна.

Данс вдигна телефона и каза:

— Ти ли си, Ти Джей?

Когато беше чула мъжът да изскача иззад гърба й, натисна бутона за избиране.

— Да, шефе. Какво става?

— На строежа край Харисън Роуд съм. С полицай Рейнолдс от шерифството.

— Открихте ли нещо? — попита младият агент.

Коленете й се подкосиха и сърцето й блъскаше в гърдите от уплахата.

— Не още. Ще ти звънна пак.

— Разбрано, шефе.

Рейнолдс най-сетне прибра оръжието в кобура. Въздъхна дълбоко.

— Направо ми изкара акъла!

— Какво правиш тук? — попита Данс.

Обясни й, че преди около час в шерифството се обадил анонимен гражданин да съобщи, че видял „нещо“, свързано със случая с кръстовете край пресечката на „Пайн Гроув“ и „Харисън“.

Същото обаждане беше довело и нея тук.

Понеже така или иначе помагал за случая, изявил желание да провери на място. Претърсвал строежа, видял светлината от фенера и се приближил. В мъглата не разпознал Данс и си помислил, че може да е наркодилър.

— Откри ли някаква следа от Травис?

— Травис? — учуди се той. — Не. Защо, Катрин?

— Мястото изглежда подходящо за скривалище.

— Е, огледах внимателно. Но нищо не видях.

— Все пак искам да съм сигурна — заяви тя. После се обади на Ти Джей да организира претърсване.

В крайна сметка разбраха какво е видял анонимният информатор.

Откри го Рей Каранео, пристигнал на мястото с още полицаи от шерифството и Бюрото.

„Нещото“ наистина беше кръст, забит край „Пайн Гроув“, на стотина крачки от пресечката с Харисън Роуд.

Но кръстът нямаше нищо общо с Грег Шефър, Травис Бригам и блога.

Данс въздъхна гневно, когато видя какво са открили.

Кръстът бе по-старателно изработен от другите, а под него лежаха лалета и маргарити, а не рози.

И надписът съдържаше име. Всъщност — две имена.

„Хуан Милър, полицай

Убит от Едит Данс“

Сигурно го беше оставил член на „Животът над всичко“ — анонимният информатор, естествено.

Данс го изтръгна разярено от земята и го захвърли встрани.

Претърсването се оказа безплодно, не откриха улики и свидетели. Катрин Данс тръгна изморено към колата и се върна у дома, чудейки се колко ли неспокоен ще е сънят й.

Ако изобщо успееше да заспи.

В осем и двайсет сутринта Катрин Данс паркира пред областния съд в Монтерей.

С нетърпение очакваше доклада на криминалистите за Шефър. Ти Джей също бе зает с издирването на Травис. Мислите й обаче бяха ангажирани с друго — питаше се защо Робърт Харпър й се обади толкова рано и я помоли да се срещнат в кабинета му.