Джефри Дивър - И няколко червени рози

След салатата и морските дарове Данс и професорът се върнаха в кабинета, нетърпеливи да проверят какво е открила програмата на Ърв. Боулинг седна, прегледа файловете и обяви смръщено:

— Нула.

— Нищо?

— Изтрил ги е, за да освободи място. Нищо тайно, нищо за региона.

Тя вдигна рамене. Беше разочарована, но трябваше да се примири.

— Благодаря, Джон. Поне си изпросих хубава вечеря.

— Съжалявам. — Изглеждаше отчаян, че не е успял да помогне. — Ще се връщам към курсовите работи. И ще си събирам багажа.

— О, да, семейното събиране.

Той кимна и подсвирна с пресилен ентусиазъм.

Данс се засмя.

— Ще ти се обадя, като се върна. Искам да знам докъде сте стигнали. Късмет с Травис. Надявам се да го намерите жив и здрав.

— Благодаря, Джон. За всичко. — Тя стисна ръката му. — И особено се радвам, че те намушкаха с онзи нож.

Усмихна се. Стисна още веднъж ръката й и се обърна.

Данс се загледа в отдалечаващия се мъж. Сепна я женски глас:

— Здрасти, Катрин.

Кони Рамирес вървеше по коридора към нея.

— Привет, Кони.

Агент Рамирес се огледа и кимна към кабинета на Данс. Влязоха и затвориха вратата.

— Открих нещичко, което ще те заинтригува. В болницата.

— О, благодаря, Кони. Как успя?

Рамирес помисли малко.

— Бях подвеждащо искрена.

— Допада ми този подход.

— Показах си значката и им споменах другия случай, по който работя. Лекарската фалшификация.

Бюрото разследваше и финансови престъпления. Рамирес беше по следите на застрахователни измамници, използвали идентификационните кодове на лекари в болници, за да подават мними искове от тяхно име.

Случай, който Чилтън с удоволствие би разнищил в блога си. Мъдър ход от страна на Кони — сред жертвите на фалшификаторите имаше лекари от болница „Монтерей Бей“ и персоналът охотно съдействаше на разследващите.

— Помолих ги да ми покажат регистрите за посетители за цял месец назад, та да не се усъмни Хенри. Получих ги незабавно. Ето какво открих — в деня, когато е умрял Хуан Милър, е идвал един външен лекар, сигурно за организирания същия ден семинар. Идвали са и шестима кандидати за работа — двама по техническата поддръжка, един за кафенето и три медицински сестри. Направих копия на биографиите им. Не ми изглеждат подозрителни. Интересно е следното — на посещение при болни са идвали шейсет и четирима. Един ми привлече вниманието.

— Кой?

— И подписът, и името са нечетливи. Но ми се струва, че е Хосе Лопес.

— При кого е идвал?

— Написал е само „пациент“.

— Логично. В болница — криво се усмихна Данс. — Защо ти се струва подозрително?

— Е, реших, че убиецът на Хуан Милър трябва да е идвал повече от веднъж в болницата — или като посетител, или да провери как действа охраната и прочее. Прегледах всички, идвали при него по-рано.

— Браво! И свери почерците?

— Точно така. Не съм графолог, но открих, че почеркът на Хосе Лопес съвпада с този на друг чест посетител.

— Кой? — приведе се напред Данс.

— Хулио Милър.

— Брат му!

— Деветдесет процента съм сигурна. Копирах всичко.

— Рамирес й подаде купчина листове.

— О, Кони, страхотна си!

— Късмет! Ако имаш нужда от нещо, казвай.

Седнала зад бюрото, Данс обмисляше новата информация. Възможно ли беше Хулио да е убил брат си?

Първо й се стори немислимо. Той изглеждаше грижовен и привързан брат. Но пък убийството бе милостив акт. Представи си как Хуан шепне на сведения над леглото Хулио да го освободи от мъките.

Убий ме…

Защо иначе Хулио би подправил името си в регистъра?

Защо Харпър и щатските следователи са пропуснали тази улика? Разгневи се. Сигурно им беше попаднала, но я омаловажаваха, понеже дело срещу майката на служител на реда щеше да спечели повече популярност на Робърт Харпър и идеята му за строга забрана на евтаназията. Вече си представяше как го подвежда под отговорност за злоупотреба със служебно положение.

Данс се обади на Джордж Шийди и му остави съобщение за разкритието на Кони Рамирес. После позвъни на майка си. Тя не вдигна.

По дяволите! Дали не искаше да разговаря с нея?

Остави телефона, облегна се назад и се замисли за Травис. Ако беше жив, колко още щеше да издържи? Няколко дни без вода. И каква ли мъчителна смърт го чакаше?

Пред вратата й се появи нова сянка.

— Здрасти, шефе — поздрави Ти Джей Сканлън.

Данс усети, че й носи важна вест.

— Резултатите от местопрестъплението?

— Не са готови още, но ги пришпорвам. Обадиха се от шерифството. Получили са анонимно обаждане за случая с кръстовете.