Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Не съм — измърмори момчето.

— Напротив!

— Грешиш, Маги!

— Стига! — нареди Данс.

Но в гласа й прозвуча топлота. Дребните свади между децата всъщност я успокояваха, придаваха нормалност на хаотичното й битие.

Стигнаха мотела и тя с облекчение установи, че протестиращите още не са разкрили укритието на родителите й. Посрещна ги баща й. Данс го прегърна силно и погледна над рамото му. Майка й говореше съсредоточено по телефона.

Дали разговаряше със сестра й Бетси?

— Чухте ли се с Шийди, татко?

— Още не. Изслушването на обвинението е насрочено за утре следобед. — Стюарт разсеяно прокара длан през гъстата си коса. — Разбрах, че си заловила убиеца. А момчето се оказало невинно.

— Сега го издирваме — кимна Катрин. Понижи глас, за да не я чуят децата: — По-скоро е мъртъв, но се надявам на чудо. — Прегърна баща си. — Трябва да се захващам.

— Късмет, скъпа!

Катрин Данс се обърна и помаха още веднъж на майка си. Еди й отвърна с лека усмивка и кимване. После — без да оставя телефона — махна на децата да отидат при нея и ги прегърна топло.

След десет минути Данс беше в кабинета си в Бюрото. Очакваше я съобщение. Кратка бележка от Чарлс Овърби.

„Изпрати ми рапорт за случая с блога на Чилтън. Всички подробности за изчерпателно експозе пред пресата. До час. Благодаря.

И поздравления за успешно приключилия случай и обезвредения престъпник!“

Предположи, че Овърби е ядосан, задето отказа да сътрудничи на Хамилтън Ройс.

Изчерпателно експозе…

Ройс беше на километри от класата на Джордж Клуни.

Данс съчини дълго изложение, описа подробно плана на Грег Шефър, смъртта му и как бяха разкрили самоличността му. Включи информация и за убийството на полицай Мигел Херера, охранявал къщата на Чилтънови, и за предстоящото издирване на Травис.

Изпрати написаното по имейл, натискайки мишката по-силно от необходимото.

Ти Джей подаде глава през вратата.

— Чу ли, шефе?

— Какво?

— Кели Морган е дошла в съзнание. Ще живее.

— Така ли? Страхотно! — с огромно облекчение възкликна Данс.

— Полицаят обясни, че й предстои кратка терапия. Химикалът доста е увредил белите дробове, но ще се оправи. Няма мозъчни увреждания.

— И какво каза за Травис? — кимна Данс.

— Нападнал я в гръб, едва не я удушил. Прошепнал нещо за коментара й в блога. После припаднала, събудила се в мазето. Предположила, че е Травис.

— Значи Шефър не е искал да умре. Нагласил го е така, за да си помисли, че е Травис, но тя не го е видяла.

— Логично, шефе.

— Криминалистите откриха ли някакви улики в стаята на Шефър и в къщата на Чилтън?

— Още нищо. Не намерихме и свидетели в „Сайпръс Гроув“.

— Продължавайте — въздъхна тя.

Минаваше шест. Сети се, че не е яла от закуска. Стана и се запъти към стаята за отдих. Пиеше й се кафе и искаше да си хапне понички или домашни курабийки. Складът на Мериелън в „Женското крило“ обаче бе празен. Е, тогава щеше да се опита да убеди себичния автомат да й отпусне пакет фъстъчени бисквитки срещу един долар.

Влезе в помещението и примигна изненадано. Какъв късмет!

Върху посипания с трохи картонен поднос имаше две кексчета със стафиди.

Като по чудо кафето бе сравнително прясно.

Наля си чаша, добави обезмаслено мляко и задъвка сладкиша. Седна изтощено до масата. Протегна се и извади слушалките от джоба, за да потърси утеха в пленителната бразилска китара на Бади Асад.

Натисна бутона, отхапа от кексчето и протегна ръка към чашата. Спусна се сянка.

Хамилтън Ройс застана пред нея. Временният му пропуск беше закрепен на ризата. Ръцете му висяха край едрото тяло.

„Точно за това си мечтаех!“ — рече си Данс. Ако мислите можеха да въздишат, нейните щяха да раздвижат видимо атмосферата.

Махна към празния стол, опитвайки се да не изглежда твърде дружелюбна. Все пак извади слушалките от ушите си.

Пластмасовият стол изскърца под масивното му тяло. Наведе се напред, облакъти се на масата и сключи ръце. Тази поза по правило сигнализира откровеност. Отново отбеляза неподходящия костюм. Синьото бе твърде бледо. „Или пък — помисли си злобничко — си пада по моряшките униформи.“

— Разбрах, че случаят е приключен.

— Хванахме престъпника. Още търсим момчето.

— Травис? — изненадано попита Ройс.

— Да.

— Не е ли мъртъв?

— Не мисля.

— О! — Хамилтън Ройс замълча. — Колко жалко за невинното момче.

Данс кимна. Сега поне звучеше искрено.

— След ден-два се прибирам в Сакраменто — обясни той.