Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Не знаем къде е. Търсим навсякъде, но още нямаме ориентир.

Данс й разказа накратко за Грег Шефър и за плана му за отмъщение.

Соня изтри закръглените си бузи. Лицето й още не бе изгубило напълно някогашната миловидност и далечно напомняше момичето на старата снимка зад касата на лунапарка.

— Бях сигурна, че Травис не би наранил никого. Казах ви — промълви Соня.

„Така е — помисли си Данс. — И езикът на тялото ти ми подсказа, че не лъжеш. Но не те послушах. Вместо на интуицията се доверих на логиката.“ Преди време Катрин се бе подложила на анализ по системата Майърс-Бригс. Въвличаше се в неприятности, когато се отклоняваше от вътрешното си чувство.

Соня премести тениската и пак я приглади.

— Мъртъв е, нали? — прошепна тя.

— Нямаме такива данни. Никакви.

— Но си го мислите?

— Логично е Шефър да го е държал жив. С всички сили се опитвам да го спася. Затова съм тук. — Показа й дигитална снимка на Шефър. — Виждали ли сте го? Да ви преследва? Да разговаря със съседи?

Соня си надяна стари очила и дълго се взира във фотографията.

— Не, не съм го виждала. Значи това е той. Мъжът, който е отвлякъл момчето ми?

— Да.

— Казах ви, че от този блог няма да излезе нищо добро.

Очите й се отместиха към страничния двор, където Сами изчезна в порутената барака. После погледна отново към Данс и отрони с въздишка:

— Ако Травис го няма вече… не знам как ще кажа на Сами. Вестта ще го смаже. Ще изгубя и двамата си синове. Сега си вървете. Трябва да прибера прането.

Данс и О’Нийл се бяха облегнали един до друг на перилата край вълнолома. Мъглата се беше разсеяла, но вятърът не стихваше. В залива или духаше, или беше мъгливо.

— Срещата с майката на Травис — Майкъл се опита да надвика вятъра — е била тежка.

— Най-тежка от всичко — отвърна тя; вятърът развяваше косите й. — Как мина разпитът?

Имаше предвид индонезийския контейнер. Другият случай.

— Добре.

Укори се за ревността, радваше се, че именно той се е заел със задачата. Тероризмът държеше нащрек всички служители на реда.

— Ако ти трябва помощ — на разположение съм.

— Ще приключим до двайсет и четири часа — обясни той, вгледан в залива.

Под тях на пясъка край водата си играеха четирите им деца. Маги и Уес водеха парада — като внуци на морски биолог имаха известен авторитет.

Наблизо тържествено прелитаха пеликани, стрелкаха се десетки чайки, морска видра плуваше изящно по гръб и радостно чупеше стриди върху камъните. Вечеря. Аманда, дъщерята на О’Нийл, и Маги я наблюдаваха весело, сякаш обмисляха как да си я приберат за домашен любимец.

Данс докосна ръката на О’Нийл и му посочи десетгодишния Тайлър, който предпазливо ровеше из купчина водорасли, готов да побегне, ако странното създание даде признаци на живот. Уес бдеше закрилнически до него.

О’Нийл се усмихна, но по напрегнатото му изражение долови, че нещо го тревожи.

Той обясни, надвиквайки вятъра:

— Обадиха се от Лос Анджелис. Защитата се опитва пак да прокара иска за имунитет. Настояват за двуседмична отсрочка на изслушването.

— О, не — измърмори Данс. — Две седмици? Тогава свикват съдебните заседатели.

— Сийболд ще се противи с нокти и зъби. Но не звучеше много ентусиазирано.

— По дяволите! — намръщи се Данс. — Война на изтощение? Отлагане и пак отлагане, за да ни накарат да се откажем.

— Вероятно.

— Ние няма да отстъпим — твърдо заяви Данс. — Ние двамата. Но Сийболд и другите?

— Нищо чудно да се откажат, ако се проточи дълго — замислено отвърна О’Нийл. — Делото е важно. Но са затруднени с важни дела.

Данс въздъхна и потрепери.

— Студено ли ти е?

Ръката й докосваше неговата.

Поклати глава. Бе потръпнала неволно при мисълта за Травис. Взряна във водите, се запита дали не гледа към гроба му.

Чайка прелетя пред лицата им. Крилете съвършено улавяха посоката на вятъра. Птицата застина неподвижно на двайсетина крачки над брега.

— Дори когато го смятахме за убиец, ми бе жал за него — каза Данс. — Заради семейството му, защото връстниците му го изолират. Заради злостните нападки. А Джон смята, че блогът е само върхът на айсберга. Че го атакуват с есемеси, имейли, в други форуми. Толкова е… тъжно. Оказа се невинен. Напълно невинен.

О’Нийл замълча. После констатира:

— Сече му умът. На Боулинг имам предвид.

— Да. Издири имената на жертвите. И аватара на Травис.

О’Нийл се засмя.

— Извинявай. Просто си представих как искаш от Овърби заповед за задържане на герой от компютърна игра.