Джефри Дивър - И няколко червени рози

Не! Как го бяха открили?

Грег не отмести пистолета, насочен към гърдите на блогъра.

— Ти го хвърли! — извика на полицая.

— Свали оръжието — спокойно нареди полицаят. — Последно предупреждение.

— Ако ме застреляш. Ще… — изръмжа Шефър.

Припламна жълта искра, нещо блъсна главата му и вселената почерня.

Свалиха тялото на Грег Аштън — всъщност Грег Шефър — по стълбите, пренесоха го през моравата с анемична трева и го качиха в микробуса на патолога. Джеймс и Патриша Чилтън бавно се отправиха към линейката.

С ужас разбраха за поредната жертва — полицай Мигел Херера, който дежуреше пред дома на Чилтънови.

Шефър беше спрял до колата. Полицаят се беше обадил на Патриша, която му съобщила, че очакват госта.

После Шефър бе притиснал пистолета до сакото на полицая, за да заглуши шума, и бе стрелял два пъти.

Началникът на полицая дойде, придружаван от потресени и разгневени колеги на Херера.

Чилтън не изглеждаше тежко пострадал. Шефър го бе ударил с юмрук в лицето. Но все пак трябваше да прегледат съпрузите в спешния кабинет, накъдето след малко щяха да се запътят.

Данс следеше с поглед Рей Каранео — първият, пристигнал на местопрестъплението. Той видял мъртвия полицай, извикал подкрепление и се втурнал в къщата. Шефър тъкмо се канел да застреля Чилтън. Каранео наредил на мъжа да хвърли оръжието, но той се опитал да преговаря и агентът пратил два точни куршума в главата му. Полицаите разговарят с въоръжени заподозрени само по филмите и в сериалите — при това в долнопробните. В реалния живот полицаите държат на прицел престъпниците и действат бързо, щом се налага.

Правила номер едно, две и три гласят: „Стреляй!“

Като Рей Каранео. Младият агент изглеждаше спокоен, не се забелязваше видима промяна в професионалното поведение и стегнатата стойка, прилепнали му като смокинг под наем. Но очите му говореха съвсем друго, разкривайки думите: Убих човек, убих човек.

Щеше да се погрижи да го пуснат в отпуск за няколко дни.

Майкъл О’Нийл излезе от току-що паркиралата кола. Видя Данс и се приближи, сурово смръщил вежди.

— Съжалявам, Майкъл.

Данс стисна ръката му. С Херера бяха дългогодишни колеги.

— Просто го прострелял?

Тя кимна.

Той затвори очи.

— Исусе!

— Съпруга?

— Не. Разведен е. Има голям син. Вече е уведомен.

О’Нийл — обикновено спокоен, невъзмутим, изгледа със смразяваща омраза зеления чувал с тялото на Грег Шефър.

— Благодаря — изненада ги приглушен, треперлив глас.

Обърнаха се. Беше Джеймс Чилтън. В тъмни панталони, бяла тениска и тъмносин пуловер, блогърът напомняше смирен свещеник посред бойно поле. До него стоеше съпругата му.

— Добре ли сте? — попита ги Данс.

— Да, благодаря. Само съм понатъртен.

Патриша обясни, че и тя не е пострадала сериозно.

— Кой беше той? — попита О’Нийл.

— Братът на Антъни Шефър — отговори Данс.

— Разбрала си? — примигна изненадано Чилтън.

Тя обясни на Майкъл, че мъжът е използвал псевдоним.

— Това е то интернет — ролеви игри, сайтове като „Втори живот“… Можеш да си изградиш изцяло нова самоличност. Няколко месеца подред Шефър е разпространявал онлайн името Грег Аштън като собственик на голям международен сайт, за да получи достъп до Чилтън.

— Преди няколко години разобличих брат му в блога — обясни Чилтън. — Споменах за него на агент Данс при първата ни среща. Като едно от нещата, за които съжалявам… Той се самоуби.

О’Нийл попита Катрин:

— Как го разкри?

— С Ти Джей проверявахме заподозрените. Арнолд Брубейкър отпадна. Все още се съмнявах в Клинт Авъри — строителят на магистралата, но не разполагахме с нищо конкретно. Прегледах списъка с хора, които са те заплашвали.

По-късият…

— Съпругата на Антъни Шефър беше в списъка — кимна Чилтън. — Заплашваше ме преди няколко години.

— Потърсих онлайн информация за нея — продължи Данс. — Открих сватбените й снимки. Кумувал им е Грег. Братът на Антъни. Разпознах човека, който беше у вас онзи ден. Проверих го. Преди две седмици е пристигнал с еднопосочен билет.

Веднага щом узна, се обади на Мигел Херера, но той не реагира. Затова изпрати Рей Каранео. Преследването на Клинт Авъри го бе довело близо до къщата на Чилтън.

— Шефър спомена ли нещо за Травис? — попита О’Нийл.

Данс му показа найлоновия плик с ръкописното изявление, което обвиняваше Травис за убийството на Чилтън.

— Мислите ли, че е мъртъв?

О’Нийл и Данс се спогледаха.