Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Аз ли? — ахна Патриша. — О, не! Косата ми е ужасна. И не съм си сложила грим.

— Първо, изглеждаш прекрасно — успокои я Аштън.

— И най-важното — прическите и гримът нямат значение. Влоговете залагат на автентичността. Вече заснех дузина семейства. Позволявам единствено малко червило.

— Добре, добре — разсеяно отвърна тя. От ума й не излизаше сянката, която зърна в задния двор. Реши да предупреди полицая отпред.

— А и камерата е със скромна резолюция — засмя се Аштън и й показа малката уебкамера.

— Нали няма да ми задаваш въпроси? — стреснато попита тя. Само блогът на Джим имаше стотици хиляди посетители. А на Грег — навярно много повече. — Ще изглеждам глупаво.

— Само две-три думи. Ще опишеш какво е да си омъжена за блогър.

— Има какво да сподели — засмя се съпругът й.

— Ще използваме стопкадър, колкото пожелаеш — увери я Аштън, постави триножника в ъгъла на стаята и закрепи камерата.

Джим пооправи купищата списания и вестници върху бюрото. Аштън размаха шеговито показалец.

— Автентичност, Джим! Забрави ли?

— Добре де. Вярно — засмя се блогърът и върна купчините по местата им.

Патриша се погледна в малкото огледало на стената и прокара пръсти през косата си. „Не — възропта. — Ще се гримирам, каквото и да казва.“ Обърна се към Аштън.

Остана й време само да примигне и никакво да се защити. Юмрукът на Аштън се стрелна към бузата й и се удари силно в челюстта. Патриша падна на пода.

С разширени от ужас и удивление очи Джим се хвърли към него.

Но Аштън притисна дулото в лицето му.

— Не! — изкрещя Патриша и стана, олюлявайки се. — Не го наранявай!

Аштън й подхвърли ролка тиксо и й нареди да залепи ръцете на съпруга си зад гърба.

Тя се поколеба.

— Веднага!

С треперещи ръце и обляно в сълзи лице тя изпълни нареждането.

— Скъпи — прошепна, — страх ме е.

— Прави, каквото ти казва — отвърна Чилтън и изпепели с поглед Аштън. — Какво, по дяволите, става?

Аштън не си направи труда да обясни. Сграбчи Патриша за косите и я повлече към ъгъла.

— Не… не. Боли! — изпищя тя, а сълзите й рукнаха още по-силно.

Той залепи и нейните ръце.

— Кой си ти? — прошепна Джим.

Патриша обаче си отговори сама. Грег Аштън бе убиецът с кръстовете… Беше инсценирал всичко, за да набедят невинното момче за убийството на съпруга й, което се канеше да извърши. И за нейното.

Аштън забеляза, че Джим поглежда през прозореца.

— Полицаят? — измърмори. — Мъртъв е. Няма кой да ти помогне.

Аштън насочи камерата към бледото, ужасено лице на Чилтън. В очите му напираха сълзи.

— Искаш повече посетители в блога? Е, ще ги получиш. Рекорден брой, обзалагам се. За пръв път ще видим убийство на блогър на живо.

Катрин Данс се бе върнала в щабквартирата на Бюрото. Разочарова я вестта, че Джонатан Боулинг се е прибрал в Санта Крус. Но понеже бе улучил десятката, разкривайки Страйкър — тоест Джейсън — в момента нямаше с какво да помогне.

Рей Каранео се обади с интересни новини — Клинт Авъри напуснал офиса на компанията преди десетина минути. Агентът го последвал през виещите се пътища из Небесните пасбища — както легендарният писател Джон Стайнбек бе кръстил плодородните земи в областта. Авъри спирал два пъти. Първия път се срещнал с двама мрачни мъже, облечени като каубои, в лъскав пикап. Втората му среща била с белокос мъж с елегантен костюм в кадилак. Срещите изглеждали подозрителни. Авъри очевидно нервничел. Каранео записал табелите. Наредил да го проверят в базата-данни.

Авъри се отправил към Кармел. Каранео го следваше неотлъчно.

Обзе я отчаяние. Надяваше се разговорът да стресне строителния бос и да го пришпори към укритието, където държи уликите и навярно самия Травис.

Но сметките й излязоха криви.

Все пак оставаше вариантът мъжете, с които се бе срещнал, да са наемниците, извършили убийствата. Проверката на автомобилните номера щеше да изясни нещата.

Ти Джей подаде глава през вратата.

— Още ли те интересува Хамилтън Ройс?

Човекът, който вероятно крои как да срине кариерата й.

— Очаквам едноминутно резюме.

— Какво?

— Обобщение. Кратко изложение.

— Резюме ли му казват? Добре е всеки ден да научаваш по нещо ново… Така… Ройс е бивш адвокат. Мистериозно и бързо зарязва практиката. Желязно момче. Работи основно с шест-седем държавни организации. Омбудсман е официалното му служебно положение. Неофициално урежда проблеми. Гледала ли си филма „Майкъл Клейтън“?