Джефри Дивър - И няколко червени рози

Специален агент Ейми Грейб бе шеф на отдела на ФБР в Сан Франциско.

— Бяхме тук. Посетихме и строителната площадка. От единайсет до три следобед. Предприятията за пречистване на морска вода и водната инфраструктура като цяло са мишена за терористични действия. Работя с ФБР и Вътрешна сигурност, за да осигуря адекватна защита на проекта. — Брубейкър я изгледа спокойно и презрително. Върхът на езика му докосна горната устна. — Надявам се да се включи федералната полиция. Местните органи на реда вече не ми вдъхват доверие.

Катрин Данс не смяташе да се извинява. Щеше да свери версията му със специален агент Ейми Грейб, която познаваше и уважаваше, макар да не споделяше възгледите й. Въпреки че алибито не му пречеше да наеме професионалист за мръсната работа. Данс обаче не смяташе, че човек с близки контакти във ФБР и Вътрешна сигурност ще рискува да извърши убийство. Освен това жестовете на Брубейкър говореха, че казва истината.

— Добре, господин Брубейкър. Ще проверим дали не ни лъжете.

— Надявам се.

— Благодаря за отделеното време.

— Сами ще намерите изхода — отсече той.

Каранео я погледна плахо. Данс извъртя очи.

Запътиха се към вратата, но Брубейкър ги спря:

— Чакайте. Прав ли бях?

— За кое?

— Че някой е убил момчето и го е превърнал в изкупителна жертва в заговор за премахване на Чилтън.

Данс не отговори. После си помисли: „Защо не?“

— Възможно е. Да.

— Ето. — Брубейкър надраска нещо на къс хартия и й го подаде. — Трябва да го проверите. Ще остане доволен, ако блогът — и блогърът — изчезнат в небитието.

Тя прочете бележката.

И се почуди как не се е сетила сама.

Паркирала край прашна уличка в малкото градче Марина на седем километра от Монтерей, Данс разговаряше по телефона с Ти Джей.

— Брубейкър? — попита тя.

— Няма криминално досие.

Алибито с ФБР бе потвърдено.

Все пак можеше да е използвал наемник, но засега отпадаше като главен заподозрян.

Съсредоточиха се върху мъжа, към когото Брубейкър насочи вниманието й — Клинт Авъри. Наблюдаваше го през телената мрежа, ограждаща голямата му строителна компания.

Досега името на строителния предприемач не бе замесвано в случая, тъй като Авъри не бе участвал във форума на блога и Чилтън не бе писал за него.

Не конкретно. Рубриката „Жълтият път“ не го споменаваше изрично. Но поставяше под съмнение решението на правителството да изгради магистралата и проведения търг, следователно критикуваше изпълнителя на поръчката — „Авъри Кънстракшън“, както Данс се увери лично преди два дни, когато на пътя за лятното училище на Кейтлин Гарднър я спряха работници от фирмата.

— Преди пет години са разследвали Клинт Авъри за връзки с компания, използваща нестандартни материали — обясни й Ти Джей. — Попретупали са случая. Но статията на Чилтън може да разгори отново страстите.

Добър мотив за убийство.

— Благодаря, Ти Джей… А Чилтън даде ли ти списъка със заподозрени?

— Да.

— Набива ли се в очи някой друг?

— Засега не, шефе. Но се радвам, че нямам толкова врагове като него.

Данс се засмя. Сбогуваха се.

Продължи да наблюдава Клинт Авъри. Няколко пъти го беше виждала на снимки във вестниците и в новините. Лесно се запомняше. Макар и милионер, той се обличаше като останалите работници — синя риза със стърчащи от джоба моливи, кафяв работен панталон, ботуши. Ръкавите му бяха навити и откриваха татуировката върху косматата му ръка. В другата стискаше жълта каска. На колана му висеше голяма радиостанция. Нищо чудно да носеше и оръжие. Широкото му лице с мустаци издаваше непоколебимост.

Данс потегли с колата към портите. Авъри я забеляза. Присви очи и веднага разпозна, че колата е служебна. Прекрати незабавно разговора с мъжа с кожено яке, който бързо се отдалечи. Твърде бързо.

Паркира до няколко луксозни автомобила. „Авъри Кънстракшънс“ не участваше в безполезни начинания. Занимаваше се само със строителство. Наоколо се издигаха огромни халета със строителни материали, булдозери, камиони, къртачи и джипове. Имаше и циментов завод, и цехове за обработка на метал и дърво, огромни цистерни с дизел за машините и фургони. Главният офис се състоеше от няколко големи, функционални едноетажни крила. „Авъри Кънстракшънс“ не харчеше излишни средства за архитекти и дизайнери.

Данс се представи. Собственикът на компанията се ръкува сърдечно. Мрежата от бръчици покрай очите му се сгъсти, докато разглеждаше визитката й.