Джефри Дивър - И няколко червени рози

Затича се към колата и се обади на Майкъл О’Нийл.

Отговори й след второто позвъняване. Слава богу, че „другото дело“ не го бе погълнало съвсем.

— Здравей — уморено поздрави той.

— Здрасти, Майкъл.

— Какво има? — попита напрегнато; явно и нейният глас звучеше издайнически.

— Знам, че си зает, но искам да намина. Трябва ми съвет. Открих нещо.

— Разбира се. Какво откри?

— Убиецът не е Травис Бригам.

Данс и О’Нийл бяха в кабинета му в монтерейското шерифство в Салинас.

Прозорците гледаха към съда, пред който се бяха събрали двайсетина протестиращи от „Животът преди всичко“, предвождани от преподобния Фиск с увисналите бузи. Очевидно им беше писнало да бдят пред празната къща на Стюарт и Еди Данс, та се бяха преместили тук за повече публичност, Фиск разговаряше със сътрудника, когото беше виждала и преди — жилестия червенокос бодигард.

Данс се обърна и седна до О’Нийл край разклатената му масичка за кафе. Помещението бе пълно с купища спретнато подредени папки. Почуди се къде ли са документите по случая с индонезийския контейнер. Поизправи гръб, а О’Нийл се заклати на двата крака на дървения стол.

— Е, давай.

Обясни му набързо как стигнаха до Джейсън, „Дименшън Куест“ и накрая до Кейтлин Гарднър и признанието, че Травис е поел вината за катастрофата.

— Любов? — попита той.

— Да — отвърна Данс. — Но има и друго. Тя иска да учи в медицински колеж. За Травис това е особено важно.

— Медицинският колеж?

— Медицината, лечението. В „Дименшън Куест“ той е известен лечител. Мисля, че затова я е защитил. Аватарът му се казва Медикус. Лекар е. Чувства се свързан с нея.

— Звучи ми малко пресилено. Все пак това е само игра.

— Не, Майкъл, повече от игра е. Реалният и виртуалният свят все повече се преплитат и младежи като Травис живеят и в двата. Щом в „Дименшън Куест“ е уважаван лечител, няма как да е отмъстителен убиец в реалния свят.

— Поема значи отговорността за инцидента — закима О’Нийл — и независимо какво говорят за него в блога, изобщо не иска да привлича внимание, нападайки някого.

— Точно така.

— Но Кели… преди да изгуби съзнание, е казала, че нападателят е Травис.

— Не съм сигурна, че го е видяла — поклати глава Данс.

— Предположила е, че е той, вероятно защото е писала в блога и маската е от „Дименшън Куест“. А и всички го обявиха за престъпник. Мисля обаче, че истинският убиец е носел маска или я е нападнал в гръб.

— Ами уликите? Подхвърлени ли са според теб?

— Да. Не е трудно да разучиш що за човек е Травис, да го проследиш, да разбереш къде работи, че играе „Дименшън Куест“… Убиецът е направил маската, откраднал е оръжието от сейфа в камиона на Боб Бригам, оставил е нарочно следите край заведението и е отмъкнал ножа от кухнята, без персоналът да го забележи. О, и още — опаковката от бонбони М&М?

— Аха…

— Определено е оставена умишлено от някого. Травис не яде шоколад. Купува бонбоните за брат си. Притеснява го акнето. В стаята му открихме книги, в които пише какви храни да избягва. Истинският убиец не го е знаел. Явно е видял Травис да купува бонбоните и е предположил, че са му любими. Затова е подхвърлил опаковката на местопрестъплението.

— А пробите от дрехата?

— В „Чилтън Рипорт“ някой споменаваше, че семейство Бригам е толкова бедно, че използва обществена пералня. Престъпникът е прочел и е издебнал случай да вземе дреха на Травис.

— И е откраднал яке с качулка зад гърба на майката — кимна О’Нийл.

— Да. В блога бяха пуснати няколко рисунки. Уж от Травис. — О’Нийл не ги беше виждал. Описа му ги накратко. Пропусна обаче факта, че последната приличаше на нея. — Бяха груби, сякаш възрастен се опитва да имитира дете. Но аз разгледах няколко скици на Травис. Той е добър художник. Някой друг е рисувал онези в блога.

— Това обяснява защо не успяваме да заловим истинския убиец. Той навлича яке с качулка, после го захвърля в багажника при велосипеда и подкарва колата по улиците като стотици останали. Може и да е пет десетгодишен. Дори да е жена.

— Абсолютно.

Инспекторът замълча. Явно обмисляше същата идея, която измъчваше и нея.

— Мъртъв е, нали? Травис?

Изречена на глас, теорията й прозвуча още по-жестоко. Данс въздъхна тежко.

— Възможно е. Но се надявам да не е. Предпочитам да мисля, че е затворен някъде.

— Горкото момче е попаднало на погрешното място в погрешно време. — О’Нийл се заклати още по-бързо напред-назад. — За да открием истинския убиец, трябва да разберем кого е нарочил за жертва. Не е някой, нападнал онлайн Травис. Подвели сме се.