Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Аз… аз просто се стараех да съм полезна. Неприятно ми е, че не знам повече.

— Не, Кейтлин. Мислеше си, че може наистина да сте разговаряли в колата. Но нищо не помниш, понеже си била пияна.

— Не!

— Напуснете веднага — нареди майката.

— Не съм приключила — отсече Данс.

Прецени, че заради интелектуалната атмосфера в семейството и механизмите на оцеляване в него по скалата на Майерс-Бригс Кейтлин е мисловен и възприемчив характер. Навярно по-скоро интровертен. И макар да използва различни похвати, когато лъже, в момента се проявяваше по-скоро като адаптор.

Мамеше за самосъхранение.

Ако разполагаше с повече време, Данс щеше да изтръгне истината по-бавно и по-заобиколно. Но типажът на Кейтлин й позволяваше да приложи повече натиск и да не отстъпва, както с Тами Фостър.

— Пила си на бала.

— Аз…

— Видели са те, Кейтлин.

— Пийнах малко, вярно.

— Преди да дойда, разговарях с няколко ученици, които са присъствали на бала. Казаха, че с Триш и Ванеса сте изпили бутилка текила, след като си видяла Майк с Браяна.

— Да… и какво?

— На седемнайсет си — ядоса се майка й. — Ето какво!

— Наредих да направят възстановка на инцидента, Кейтлин — с равен тон съобщи Данс и се приведе напред.

— Ще прегледам колата ти. Проучват всичко — седалките, огледалото за обратно виждане… И установяват дори височината на шофьора.

Момичето не помръдна. Само брадичката му потрепери.

— Време е за истината, Кейтлин. Много зависи от нея. Не бива да си играем с живота на хората.

— Каква истина? — прошепна майка й.

Данс не откъсваше очи от момичето.

— Онази нощ е карала Кейтлин. Не Травис.

— Не! — извика Вирджиния Гарднър.

— Така ли е, Кейтлин?

Момичето остана безмълвно. После главата му клюмна, раменете му се отпуснаха. Жестовете му издаваха болка и поражение. Негласният отговор беше „да“.

— Майк си тръгна, прегърнал онази кучка! — с пресекващ глас подхвана Кейтлин. — Знаех, че отиват да се чукат у тях. Исках да отида там, да…

— Достатъчно! — прекъсна я майка й.

— Млъкни! — изхлипа момичето. — Да, аз карах.

Вината най-сетне изплува на повърхността.

— След инцидента Травис те е издърпал на съседната седалка, а той е седнал на шофьорското място — продължи Данс. — Престорил се е, че той е карал. За да те спаси.

Спомни си разговора с Травис.

Не съм направил нищо лошо!

Беше усетила фалшивата нотка. Но си помисли, че лъже за нападението срещу Тами. Всъщност Травис е имал предвид катастрофата.

Идеята хрумна на Данс, докато разглеждаше къщата на Травис — Медикус, и семейството му в Етерия. Фактът, че в „Дименшън Куест“ момчето се вживява в ролята на лечител, а не на убиец, оборваше предположението й, че е склонен към насилие. После разбра, че Травис е пожелал да спаси живота на кралицата на елфите. Предположи, че е възможно да го е направил и в реалния живот — поемайки вината за инцидента, за да не отиде момичето, на което се е възхищавал, в затвора.

С обляно в сълзи лице Кейтлин се облегна назад. Цялото й тялото излъчваше напрежение.

— Просто изгубих самообладание. Напихме се. Исках да намеря Майк и да му кажа какво чудовище е. Триш и Ванеса бяха по-зле. Реших да карам аз. Но Травис ни последва и се опита да ме разубеди. Искаше да вземе ключовете. Но аз не ги давах. Бях побесняла. Триш и Ванеса седнаха отзад, а той се вмъкна до мен и заповтаря: „Откажи се, Кейтлин. Не можеш да караш така.“ Но аз се държах като магаре. Все едно съм оглушала. После… не знам какво стана… Излетяхме от пътя.

Гласът й замря. По лицето й се изписа безкрайна скръб.

— Убих приятелките си — промълви.

Объркана и пребледняла, майка й протегна предпазливо ръка. Прегърна я през раменете. Момичето застина, после се предаде. Захлипа, притиснало глава към гърдите на майката си.

След няколко минути разплаканата жена вдигна поглед към Данс.

— Какво ще стане сега?

— Намерете адвокат на Кейтлин. После веднага се обадете в полицията. Трябва да се предаде доброволно. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Вирджиния Гарднър кимна. Дъщеря й избърса сълзите и погледна към Данс.

— Толкова е мъчително да лъжеш. Исках да кажа истината. Наистина. Но всички се нахвърлиха срещу Травис. Наговориха какво ли не. Знаех, че ако се издам, ще нападнат и мен. — Тя сведе глава. — Не събрах смелост. Съжалявам.

Данс обаче не бе дошла да я спасява от угризенията на съвестта. Искаше да потвърди теорията си, че Травис е поел вината. Изправи се, сбогува се набързо и остави насаме майката и дъщерята.