Джефри Дивър - И няколко червени рози

Дали беше чула тях?

Долови ново проскърцване — този път по-близо.

Данс се поинтересува от проекта и Брубейкър се впусна в обширни пояснения на най-модерните технологии, които смята да внедри в предприятието. Най-често се повтаряха „филтрация“, „мембрани“, „резервоари за питейна вода“. Той им изнесе кратка лекция за намалената себестойност на новите системи — още едно икономическо основание за приложимостта на десалинацията.

Данс не слушаше информацията, но кимаше с престорен интерес и усвояваше нормалния му поведенчески модел.

Първото й впечатление бе, че Брубейкър не изглежда притеснен от присъствието им. Макиавелиевските типажи обаче запазват спокойствие при всяка ситуация — романтична, социална, професионална. Приемат хладнокръвно дори конфронтацията. Затова успяват. И са толкова опасни.

Данс би желала да има повече време за анализ, но усещаше, че не разполага с много време. Кимна, за да му покаже, че е чула достатъчно, и попита:

— Къде бяхте в един на обяд вчера и в единайсет сутринта днес, господин Брубейкър?

Тогава бяха убити Линдън Стрикланд и Марк Уотсън.

— Защо? — усмихна се загадъчно той.

— Разследваме заплахи срещу господин Чилтън.

Вярно, но не изчерпателно.

— О, смята да ме съди значи?

— Не ви обвиняваме в нищо, господин Брубейкър. Отговорете ми, моля.

— Не съм длъжен. Имам право да ви помоля да напуснете.

Напълно вярно.

— Така е. Но се надяваме да ни съдействате.

— Надявайте се, на каквото щете — отсече той и се ухили тържествуващо. — Разбирам какво става. Да не би да сте оплели конците, агент Данс? И убиецът не е психясал тийнейджър, който коли хората като на кино. Някой използва хлапето, за да ги натопи за убийството на Джеймс Чилтън?

„Много добре“ — рече си Данс. Заплашваше ли ги? Ако той е този „някой“ — да.

Каранео й хвърли бърз поглед.

— Което означава, че сте били доста заслепени.

При разпит трябва да се спазват множество съществени правила, но първото е: не допускай обидите на събеседника да те засегнат.

— Разследваме серия сериозни престъпления, господин Брубейкър — спокойно обясни Катрин. — Разглеждаме всички възможности. Джеймс Чилтън ви е опонент. Вчера го нападнахте.

— О, да — пренебрежително махна с ръка той. — Смятате ли, че е много умно да се сдърпам публично с човек, когото тайно възнамерявам да убия?

„Или много глупаво, или много умно“ — разсъди Данс.

— Къде бяхте по времето, за което ви питам? Имате избор — да ни кажете или да замълчите. Ние няма да се откажем.

— Досадна сте почти колкото Чилтън. Не, вие сте по-зле, агент Данс. Криете се зад броня.

Каранео се размърда, но замълча.

Данс също не отвърна. Брубейкър или щеше да им каже, или да ги изхвърли.

„Грешка — поправи се мислено Катрин. — Има и трети вариант — да не забравяме зловещите проскърцвания в привидно безлюдната къща.“

Търпението на Брубейкър явно се изчерпа.

— Достатъчно — прошепна той и с гневно блеснали очи отвори рязко чекмеджето на бюрото. Ръката му се стрелна вътре.

Лицата на децата, на покойния й съпруг и на Майкъл О’Нийл се появиха пред очите й.

Помоли се за отсрочка…

— Рей, отзад! Прикривай ме!

Брубейкър вдигна глава и видя дулото на глока й. Каранео бе застанал с насочен към вратата пистолет.

И двамата бяха приведени.

— Исусе! По-спокойно! — изкрещя Брубейкър.

— Засега е чисто! — извика Каранео.

— Провери! — нареди Данс.

Младият мъж тръгна към вратата, застана встрани и я отвори с крак.

— Чисто!

Обърна се и насочи пистолета към Брубейкър.

— Вдигни ръце! Бавно! — заповяда, без да сваля револвера. — Ако държиш оръжие, го хвърли на пода! Незабавно! Не го вдигай. Просто го пусни. Ако не го направиш, ще стреляме. Ясно?

— Нямам оръжие — ахна бизнесменът.

Данс не чу върху скъпия под да пада метал, но той вдигаше ръце твърде бавно.

За разлика от нейните неговите не трепереха.

Пръстите на предприемача стискаха визитна картичка. Подхвърли я презрително към нея. Агентите се спогледаха и прибраха оръжията. Седнаха.

Тя се вгледа в картичката и си помисли, че положението не би могло да стане по-нелепо. Оказа се, че греши. В горния ъгъл на визитката се мъдреше позлатеният печат на Министерството на правосъдието — орел и семпъл надпис. Познаваше добре визитните картички на агентите от ФБР. Още пазеше голямата кутия с визитките на съпруга си.

— В единайсет часа вчера разговарях с Ейми Грейб.