Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Имам идея.

Майкъл се усмихна накриво.

— Престъпникът всъщност преследва Чилтън?

— Да. Пратил ни е по фалшива следа, нападайки първо хора, критикували Травис, после приятелски настроените към Чилтън. Накрая ще атакува самия блогър.

— Някой, когото Чилтън е критикувал и се страхува случаят да не влезе в съда.

— Или някой иска да си разчистят минали сметки.

— Да открием тогава кой иска да убие Джеймс Чилтън — заключи Майкъл О’Нийл.

— По-лесният въпрос е кой не иска — горчиво се засмя Данс.

— Джеймс?

От другата страна на линията се възцари мълчание. Най-сетне блогърът уморено поздрави:

— Привет, агент Данс. Пак ли лоши новини?

— Открих доказателства, че някой друг, а не Травис, оставя кръстовете.

— Какво?

— Не съм сигурна, но момчето е по-скоро изкупителна жертва и някой инсценира, че той е убиецът.

— И той е невинен? — прошепна Чилтън.

— Така изглежда.

Данс обясни какво е разбрала — кой е карал колата на девети юни и че е много вероятно уликите да са били подхвърлени.

— И смятам, че убиецът всъщност преследва теб — добави тя.

— Мен?

— Писал си доста остри статии. Захващаш се със спорни теми. Мнозина искат да те спрат. Предполагам, че и преди са те заплашвали.

— Десетки пъти.

— Порови из блога, открий имената на онези, които са отправяли заплахи или искат да си разчистят сметките. Прегледай и последните си разследвания. Подбери най-вероятните заподозрени. Върни се няколко години назад.

— Добре. Ще ти дам списък. Наистина ли смяташ, че съм в опасност?

— Да.

— Притеснявам се за Пат и момчетата — след кратко мълчание обясни той. — Дали да напуснат града? Да заминат за вилата? В Холистър е. Или да наемем стая в хотел?

— Хотелът е най-сигурен. Вероятно се знае, че имаш и друга къща. Ще уредя да се настаните в мотела, който използваме за свидетели. Ще ви регистрираме под чужди имена.

— Благодаря. Дай ни няколко часа. Пат ще събере багажа. Имам уговорена среща. Ще тръгнем веднага след нея.

— Добре.

Канеше се да прекъсне връзката, но Чилтън добави:

— Момент. Агент Данс?

— Да?

— Имам идея кой е номер едно в списъка.

— Записвам.

— Няма нужда от лист и химикалка — отвърна той.

Данс и Рей Каранео спряха пред къщата на Арнолд Брубейкър, мъжът, планирал да построи завод за пречистване на морска вода, който според Джеймс Чилтън Щеше да унищожи природата на Монтерейския полуостров.

Според Чилтън Брубейкър беше основният заподозрян. Или той самият, или негов наемник. Изглеждаше вероятно. На компютъра в колата изчете още веднъж статията за завода от двайсет и осми юни.

Написаното от Чилтън и коментарите във форума намекваха за връзки на предприемача с организираната престъпност в Лас Вегас и за тайни частни сделки с имоти, които Брубейкър не иска да огласява.

— Готов ли си? — попита Данс и изключи компютъра.

Каранео кимна и те излязоха от колата.

Катрин почука на вратата.

Отвори им червеноликият предприемач. Данс предположи, че пигментацията не е вродена, а е резултат от слънчевите лъчи. Мъжът се изненада.

— От болницата… Вие бяхте… — примигна той.

— Агент Данс. Това е агент Каранео.

Очите му се насочиха над рамото й.

Подкрепление ли търсеше?

Нейното или своето?

По гърба й полазиха тръпки. Според Данс най-безмилостни бяха онези, които убиват за пари.

— Разследваме инцидента с господин Чилтън. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса.

— Така значи. Онзи досадник е подал жалба. Смятах, че…

— Не, няма жалба. Да влезем ли вътре?

Мъжът я изгледа подозрително. Кимна им, без да среща погледа й, и изръмжа:

— Този човек е смахнат. За освидетелстване е.

Данс се усмихна двусмислено.

Брубейкър се озърна още веднъж и затвори вратата. Заключи.

Къщата изглеждаше безлична — много помещения, малко мебели. На Данс й се стори, че чува изскърцване. После още едно — от друго помещение.

Къщата ли скърцаше или Брубейкър имаше сътрудници?

Сътрудници или бодигардове?

Покани ги в кабинет, пълен с вестници, разпечатки, снимки, скици и документи. Върху една от масите бе разположен триизмерен проект на бъдещия завод за пречистване на солена вода.

Брубейкър вдигна няколко огромни купчини с документи от столовете и им махна да седнат. Той се настани зад огромното бюро.

По стените висяха дипломи, удостоверения и снимки на Брубейкър с очевидно влиятелни мъже в костюми — политици или колеги — бизнесмени. Следователите харесват стените на кабинетите, понеже разкриват много за обитателите им. Данс заключи, че Брубейкър е интелигентен (дипломи от колежи и професионални курсове) и политически обигран (почетни грамоти и ключове на градове и области). И непоколебим — компанията му бе построила предприятия в Мексико и Колумбия. На снимките бе обграден от мъже с тъмни очила, бдителни телохранители. Едни и същи на всички фотографии — явно лична охрана, а не предоставена от местните правителства. Единият носеше автомат.