Мери Кларк - Бягство

— Тя е добре, госпожо Фаръл, повярвайте ми, добре е.

Лейси го беше предупредила да не се задържа дълго на телефона. Колкото и да не му се щеше, накрая все пак остави слушалката, въпреки молбите на Мона Фаръл да й разкаже повече за дъщеря й. После тръгна към къщи по Пето авеню. Ето защо той изобщо не забеляза полицейската кола без отличителни знаци, която моментално спря пред телефонната будка, която беше използвал. Затова и не разбра, че полицаите веднага свалиха от слушалката отпечатъци от пръстите му.

Всеки час, прекаран в бездействие, означава, че Колдуел приближава все по-наблизо по дирите ми, а Болдуин стеснява обръча около мен, за да ме задържи, ядосваше се Лейси. Чувствам се като муха в паяжина.

Ако можеше поне да се чуе с Кит. Кит имаше умна глава. Лейси отиде до прозореца и дръпна завесите, колкото да погледне какво става на улицата.

Сентрал парк беше пълен с бегачи, кънкьори, разхождащи се, майки с детски колички…

Разбира се, каза си тя. Днес е неделя. Близо десет часа сутринта. Кит и Джей навярно вече са на неделната служба в църквата. Винаги ходят на неделната служба.

Винаги ходят на неделната служба.

— Значи мога да говоря с нея! — възкликна Лейси на глас.

Кит и Джей ходеха от години в църквата „Света Елизабет“. Всички там ги познаваха. Изведнъж се усети по-добре и набра номера за телефонна информация в Ню Джързи, откъдето й дадоха номера на църквата.

Дано има някой, мислено се помоли тя, но тогава се чу щракването от включването на телефонния секретар. Можеше единствено да остави съобщение и да се надява, че Кит ще го получи преди да си тръгне. Да остави своя телефонен номер, дори в църквата, беше прекалено голям риск.

Ясно и бавно тя каза:

— Спешно трябва да говоря с Кит Тейлър, която би трябвало да присъства на службата в десет часа. Ще се обадя отново в единайсет и петнайсет. Моля ви, опитайте се да я намерите.

Лейси затвори и се почувства отново безпомощна и притисната като в капан. Трябваше да убие още един час.

Набра номера на Джими Ланди, който й даде Тим. Никой не вдигна и когато телефонният секретар се включи, тя реши да не оставя съобщение.

Лейси обаче не знаеше, че всъщност вече е оставила съобщение. Телефонният секретар на Джими Ланди показваше телефона, от който го бяха търсили, както и името и адреса на човека, на чието име беше регистриран телефонният номер. Съобщението на телефонния секретар показваше, че са го търсили от телефон 555–8093, регистриран на името на Хедър Ланди, 70-та Източна 13.

Инспектор Слоун нямаше намерение да ходи на работа в неделя. Не беше дежурен, а съпругата му Бети много държеше да се занимае с разчистването на гаража. Обаче когато му се обади дежурният от участъка, за да му предаде, че някакъв познат на Лейси Фаръл се бил обадил на майка й от уличен телефон на 74-та и Мадисън, нищо не можа да го задържи у дома.

Когато пристигна в участъка, сержантът кимна към кабинета на капитана.

— Шефът иска да говори с теб — каза той.

Бузите на капитан Франк Делио бяха доста зачервени, което беше сигурен знак, че нещо или някой е предизвикал гнева му. Днес обаче Слоун веднага забеляза, че в очите на Делио се чете тревога и тъга. Веднага се досети какво означава тази комбинация. Капанът им беше задействал. Успели бяха да хванат ченгето, което играеше двойна игра.

— Снощи късно ми изпратиха касетата от лабораторията — обясни Делио. — Никак няма да ти хареса.

Кой ли е, зачуди се Ед, прехвърляйки в главата си всички лица на колеги от участъка: Тони… Лио… Адам… Джак… Джим.

Той погледна към екрана на монитора. Делио натисна копчето. Ед Слоун се наведе напред. На екрана виждаше собственото си очукано и надупчено бюро, затрупано с какво ли не. Сакото му висеше на облегалката на стола, където го беше оставил, ключовете висяха примамливо от джоба, с цел да привлече вниманието на крадеца, който си беше позволил да открадне веществено доказателство от сейфа му.

В горния ляв ъгъл на екрана можеше да види собственото си теме, докато седеше в стаята за разпити.

— Това е снимано снощи! — възкликна той.

— Да, знам. Гледай какво ще стане сега.

Слоун се загледа напрегнато в екрана, където Ник Марс забързано се изниза от стаята за разпити и се огледа.

В дежурната имаше само двама души. Единият говореше по телефона с гръб към Ник, другият дремеше.

Капитанът и Слоун видяха на екрана как Марс бръкна в джоба на сакото на Слоун и извади връзката с ключове, като ги скри в дланта си, за да не ги забележи някой. Обърна се към големия шкаф, където бяха личните сейфове на служителите, после се завъртя и бързо пъхна ключовете обратно в джоба на сакото на Слоун.