Мери Кларк - Бягство

— Как се казва?

— Името му е толкова зацапано, че не мога ясно да го разчета. Прилича на Макс или Мак Хъфнър.

В момента, когато каза името „Хъфнър“, църквата се огласи от мощен камбанен звън.

— Чуваш ли ме, Джей? Мак или Макс Хъфнър…

— Макс Хофман ли? — попита Джей. — Разбира се, навремето го познавах. Години наред работеше при Джими Ланди.

— Не казах Хофман… — прекъсна го Лейси. — Но, за Бога, точно така…

Последните думи на Изабел… Прочети го… и ти… покажи му… Последен конвулсивен опит да си поеме дъх и „… ман“.

Изабел е умряла, опитвайки се да ми каже името му, внезапно осъзна Лейси. Опитвала се е да отдели тези три страници от останалите. Искала е Джими да види точно тях.

После Лейси осъзна думите на Джей и неволно потрепера.

— Джей, защо каза, че си го познавал навремето?

— Лейси, Макс умря преди година — някакъв тип го блъснал с кола без да спре дори. Станало е близо до дома му в Грейт Нек. Бях на погребението.

— Преди колко време точно? — настоя Лейси. — Това може да се окаже много важно.

— Чакай да помисля — замисли се Джей. — Беше точно в периода, когато кандидатствах за ресторанта „Червен покрив“ в Саутхамптън, значи преди година и два месеца. Беше първата седмица на декември.

— Първата седмица на декември — преди година и два месеца! Точно тогава е загинала и Хедър Ланди — възкликна Лейси. — Два инцидента в разстояние на два дни…

Гласът й затихна.

— Лейси, да не смяташ, че…

Домофонът в апартамента иззвъня — бърза поредица от къси позвънявания. Тим Пауърс й сигнализираше, че трябва да излезе.

— Джей, трябва да вървя. Стойте там. Ще ви се обадя. Само още един въпрос — Макс Хофман беше ли женен?

— В продължение на четиридесет и пет години.

— Джей, намери ми адреса му. Трябва да го намеря на всяка цена.

Лейси грабна сака и черното палто с качулка, което беше взела от гардероба на Изабел. Куцукайки, излезе от апартамента и отиде при асансьора. Лампичката му показваше, че в момента се намира на деветия етаж и се качва нагоре. Успя да се добере до аварийното стълбище точно навреме, за да не я видят.

Тим Пауърс я пресрещна на стълбището при фоайето. Напъха в ръката й свити на руло банкноти и мушна в джоба й мобифон.

— По този телефон ще им трябва повече време, за да проследят обажданията ти.

— Тим, не знам как да ти се отблагодаря.

Сърцето на Лейси биеше лудо. Клопката се затваряше. Усещаше го.

— Пред входа чака такси с отворена врата — каза Тим. — Сложи си качулката.

Той стисна ръката й.

— В един апартамент на шестия етаж имат гости. Много хора влизат и излизат. Може да не те забележат. Върви.

Шофьорът на таксито явно се ядосваше, че са го накарали да чака. Таксито се втурна напред и се вля в движението с такава скорост, че Лейси се залепи за облегалката.

— Накъде, госпожице?

— Грейт Нек, Лонг Айлънд — отвърна Лейси.

— Надявам се мама да дойде преди Лейси да се обади отново — тревожеше се Кит.

Седяха в кабинета на пастора и пиеха кафе. Телефонът беше точно до лакътя на Кит.

— До десет минути ще бъде тук — уверено отвърна Джей. — Тъкмо се готвеше да излиза, отиваше на късна закуска с Алекс в Ню Йорк, така че я хванах на вратата.

— Мама е безкрайно разстроена от цялата тази история — обясняваше Кит на свещеника. — Знае, че федералният прокурор смята, че тя е виновна за изтеклата информация, което е направо смешно. Та тя дори на мен не каза къде е Лейси. Направо ще получи удар, ако не й дадем възможност да говори с нея.

— Ако Лейси се обади — предупреди я Джей. — Може и да не успее да се свърже отново с нас, Кит.

Дали я следяха, чудеше се Лейси. Не можеше да разбере със сигурност. Зад таксито имаше някаква черна тойота, която сякаш караше все на същото разстояние след таксито.

А може и да се лъжа, каза си тя, позволявайки си лека въздишка на облекчение, когато колата свърна на първата отбивка след като излязоха от тунела „Мидтаун“.

Тим беше залепил кода на телефона на гърба на слушалката. Лейси знаеше, че Кит и Джей я чакат да се обади в църквата, но ако можеше, тя би предпочела да получи информацията по друг начин. Трябваше й адресът на Макс Хофман, където — дано, Господи! — продължаваше да живее съпругата му. Трябва да отиде при нея и да разбере всичко, което би могла да знае за разговора на съпруга й с Хедър Ланди.

Лейси реши най-напред да опита да вземе адреса на госпожа Хофман от службата за телефонна информация. Набра номера и каза името.