Мери Кларк - Бягство

— Пише ли името му? — поинтересува се Джими.

— Нещо подобно на Мак или Макс Хъфнър.

— Не познавам такъв човек. Може би майка й го е познавала. Вторият съпруг на Изабел беше доста по-възрастен от нея.

Той млъкна за момент.

— Положението ви не е никак лесно в момента, нали, госпожице Фаръл?

— Да, така е.

— Какво смятате да правите?

— Не знам.

— Къде се намирате сега?

— Не мога да ви кажа.

— Значи сте сигурна, че в края на дневника имаше три страници без редове? И аз бях сигурен, че съм ги видял в копието, което ми дадохте, но не можех да го докажа.

— Да, имаше ги във вашето копие, сигурна съм. Направих копие и за себе си и тези страници са при мен. Господин Ланди, убедена съм, че Изабел беше на път да открие нещо и затова са я убили. Много съжалявам, но трябва да затварям.

Джими Ланди чу щракването, когато Лейси остави слушалката. Той също затвори точно в мига, когато Стиви Абът влезе в кабинета му.

— Какво става? Да не би да са затворили Атлантик Сити? Върнал си се по-рано.

— Току-що пристигам — отговори Абът. — Там всичко е мирно и тихо. С кого говори?

— С Лейси Фаръл. Изглежда майка й е предала молбата ми.

— Лейси Фаръл! Мислех, че тя е във федералната програма за защита на свидетели.

— Да, беше, но вече не е, струва ми се.

— Къде е сега?

Джими погледна изписаната на телефонния секретар информация.

— Не ми каза, а се страхувам, че тук не се е записало. Стиви, работил ли е за нас някой си Хъфнър?

Абът се замисли за миг, после поклати глава.

— Не, мисля, че не е, Джими, освен ако е бил временно в кухнята. Нали знаеш там как се сменят постоянно.

— Да, знам.

Той погледна към отворената врата, която водеше към малката приемна. Някой се разхождаше нервно отвън.

— Кой е този отпред? — попита той.

— Карлос. Искал да се върне при нас. При Алекс било много вяло.

— Разкарай този боклук оттук. Не желая да слухти наоколо.

Джими стана и отиде до прозореца, зареял поглед навън, сякаш Абът не съществуваше.

— Между чук и наковалня значи? И не си могла да се обърнеш за помощ към своя баба ?

Абът разбра, че Джими си говори сам.

В единайсет и десет Лейси се обади в църквата „Света Елизабет“ в градчето Уейкоф, щата Ню Джързи. Този път вдигнаха телефона на второто позвъняване.

— Отец Едуардс — каза гласът отсреща.

— Добро утро, отче — заговори Лейси. — Обаждах се и по-рано и оставих съобщение за Кит Тейлър…

Прекъснаха я веднага.

— Тя е тук. Момент, моля.

От две седмици Лейси не беше разговаряла с Кит, а от пет не я беше виждала.

— Кит… — започна тя, но гърлото й се сви от вълнение.

— Лейси, страшно ни липсваш. Толкова се страхуваме за теб. Къде си?

Лейси събра сили и се разсмя не много убедително.

— По-добре да не знаете. Но мога да ви кажа, изчезвам оттук след пет минути. Кит, Джей при теб ли е?

— Да, разбира се.

— Дай ми го, моля.

Поздравът на Джей звучеше като заповед.

— Лейси, това не може да продължава вечно. Ще ти наема двайсет и четири часова охрана, но трябва да престанеш да се криеш и да ни позволиш да се погрижим за теб.

Друг път навярно щеше да си каже, че Джей звучи като стара даскалица, но този път ясно долови загрижеността в гласа му. По същия начин й беше говорил Том Линч на паркинга. Нима беше едва вчера? За миг Лейси се унесе в спомени. Струваше й се толкова отдавна.

— Джей, трябва да се махам оттук, а не мога да ти се обадя вкъщи. Сигурна съм, че телефонът ви се подслушва. Не мога повече да живея така. Няма да остана в програмата за защита на свидетели, а знам, че федералният прокурор иска да ме задържи като особено важен свидетел. Вече със сигурност знам, че ключът към цялата тази ужасна бъркотия е да се намери виновникът за смъртта на Хедър Ланди. Както майка й, аз съм убедена, че тя е била убита, а уликите, водещи към конкретния човек, се крият в дневника й. Слава Богу, че направих едно копие и за мен, така че да мога да го проуча сама. Трябва на всяка цена да открия какво точно е разтревожило Хедър Ланди така силно през последните дни от живота й. Тайната е в тези страници. Трябва само да я разгадая. Смятам, че Изабел Уеъринг е разбрала какво е станало и затова е умряла.

— Лейси…

— Остави ме да довърша, Джей. В дневника се споменава едно име, което смятам, че е важно. Около седмица преди смъртта си Хедър е била на обяд с по-възрастен мъж, когото явно е познавала от малка. Надявам се, че той е бил свързан по някакъв начин с ресторанта на баща й и може да го познаваш или поне можеш да разпиташ за него.