Мери Кларк - Бягство

— Господин Ланди, трябва да отправите молбата си чрез федералния прокурор — намеси се Джей, който реши че е време да се включи в темата. — Преди Лейси да се включи в програмата, те ни обясниха как стоят нещата.

— Да, но вероятно ще ми откажат — изръмжа Джими. — Добре, може би ще се намери някакъв друг начин. Попитайте я все пак нещо от мое име. Спомня ли си дали накрая на дневника на Хедър е имало две страници без редове.

— Защо смяташ, че това е толкова важно, Джими? — попита Алекс Карбайн.

— Защото, ако има такива, това означава, че никое от веществените доказателства в участъка не е на сигурно място и ще бъде подправено или откраднато. И аз трябва да намеря някакъв начин да се справя с това положение.

Джими освободи с махване на ръката Карлос, който стоеше зад гърба му с кана за кафе в ръка. После стана и протегна ръка на Мона.

— Е, това е всичко, струва ми се. Много съжалявам за вас и за дъщеря ви, госпожо Фаръл. Доколкото разбирам, тя е била много добра към Изабел и се е опитала да й помогне. Дължа й извинение. Как е тя?

— Лейси е мъжко момиче — отвърна Мона. — Никога не се оплаква. Дори се опитва да окуражава и мен.

Мона се обърна към Кит и Джей.

— Пропуснах да ви кажа в колата, че Лейси току-що се е записала в нов спортен клуб, където имали чудесно игрище за скуош.

После отново се обърна към Ланди.

— Тя страшно обича да спортува.

След като приключи разговора с майка си и затвори телефона, Лейси се срещна с Джордж Свенсън във фоайето на мотела и двамата безмълвно отидоха до колата.

Лейси се замисли какво ще прави през останалата част от вечерта. Едно беше ясно — не би могла да се прибере и да стои сама в празния апартамент. Но какво да направи? Не беше особено гладна, а пък никак не й се ходеше сама на ресторант. След преживяното в киното в четвъртък вечер не би могла да си представи отново да влезе в тъмната кинозала. От една страна много й се искаше да види последното представление на „Кралят и аз“ в Минеаполис, ако въобще успееше да си вземе билет, но знаеше, че овертюрата окончателно ще я разстрои. В паметта й продължаваше да изпъква образът от преди години, когато надничаше към мястото на оркестъра, за да види баща си.

Татко, толкова ми липсваш, помисли си тя, докато се качваше в колата на Свенсън. Един вътрешен глас обаче й прошепна: Признай си, Лейси, момичето ми, в момента не ти е мъчно точно за мен. Кажи си честно — срещнала си мъж, когото харесваш, само че използваш моя образ, за да го скриеш от очите си. Признай си. Не моя образ очакваш да видиш, не от мен се опитваш да избягаш.

Свенсън я остави насаме с мислите й и не продума през целия път. Накрая Лейси го попита дали има някакви вести от Гари Болдуин.

— Не, Алис, нямам — отвърна той.

Лейси много се дразнеше, че единственото човешко същество, с което можеше да си позволи да говори открито, никога не я наричаше с истинското й име.

— Предай тогава на господин Великия, че искам да знам какво става. Във вторник вечер му съобщих много важна информация. Поне от учтивост би могъл да ме уведоми за развитието на нещата. Не вярвам, че бих могла още дълго да живея по този начин.

Лейси прехапа устни и се сви на седалката. Винаги, когато си изкарваше яда върху Свенсън, се чувстваше неловко като малко дете. Сигурно и той предпочиташе сега да е с жена си и трите си вече поотраснали дъщери, вместо да се мъкне по разни мотели, за да урежда разговорите й по телефона.

— Прехвърлил съм пари в сметката ти, Алис. Можеш да се запишеш в новия клуб още утре сутринта.

Това беше начинът, по който Джордж Свенсън й казваше, че разбира как се чувства.

— Благодаря — измърмори тя, макар че всъщност й се искаше да изкрещи: „Моля ти се, поне веднъж ме наречи Лейси! Името ми е Лейси Фаръл!“

Когато пристигнаха пред нейната кооперация, тя влезе във входа без все още да е решила какво ще прави. Няколко мига стоя нерешително пред асансьора, после изведнъж се обърна. Вместо да се качи горе, отново излезе навън, но този път се качи в собствената си кола. Известно време кара безцелно из града, накрая пое в посока към Уейзата, квартала, където бяха отишли на празненството след премиерата на „Кралят и аз“ . Там потърси едно малко ресторантче, което беше забелязала онази вечер по пътя и фактът, че го намери, въпреки недотам съвършената си ориентация, я накара да се почувства по-добре.

Ако искам да се занимавам с недвижими имоти в този район, ще трябва да се ориентирам добре, помисли си тя.