Мери Кларк - Бягство

Журналистическите инстинкти на Том се събудиха.

— Ти какво му каза? — предпазливо попита той.

— Нищо не съм му казала. Откъде да знам дали не е данъчен служител или нещо подобно? Казах му, че не знам. После той ми разказа, че дъщеря му и жена му се били скарали жестоко, разбрал бил, че дъщеря му се е преместила преди четири месеца в Минеаполис. Жена му била много болна и много държала преди да умре да се сдобри с дъщеря си.

— Звучи ми като пълна измислица — отсече Том. — Надявам се, че не си му дала никаква информация за нея.

— Не, разбира се — твърдо рече Рут. — Казах му само да си остави името и ако установя, че въпросната млада дама членува в нашия клуб, ще й кажа да се обади вкъщи.

— Той не ти ли каза как се казва и къде е отседнал?

— Не.

— Не ти ли се струва доста странно?

— Господинът подчерта, че би предпочел да не казвам на дъщеря му, че я търси. Не искал отново да изчезне. Стана ми жал за него. Чак се просълзи.

Едно съм сигурен по отношение на Алис Карол, помисли си Том — независимо за какво са се скарали, тя не е от хората, които биха обърнали гръб на майка си, особено при положение, че е на смъртно легло.

Хрумна му и още една мисъл, която му се стори особено примамлива. Ако Алис не казва истината за семейството си, може би и мъжът, за когото спомена, не съществува, каза си той. Това го накара да се почувства значително по-добре.

Инспектор Ед Слоун беше на смяна от осем до четири, но в пет и половина часа в петък следобед той все още беше в участъка, седнал на бюрото, върху което беше разстлано досието на Рик Паркър. Радваше се, че е петък. Надяваше се, че поне през почивните дни федералните служби ще го оставят на мира.

Последните два дни цареше голяма суматоха. От вторник, когато Рик Паркър не се появи на уговорената среща, и без това трудните взаимоотношения между нюйоркската полиция и федералния прокурор станаха открито враждебни.

Слоун направо побесня, защото едва когато двама федерални агенти пристигнаха да питат за Паркър, Гари Болдуин си призна, че разполага със свидетел, който да докаже, че Рик е бил в хижата в Стоу същия следобед преди злополуката с Хедър Ланди.

Болдуин не беше благоволил да сподели с тях тази информация, размишляваше Слоун, но като разбра, че смятам да натисна Паркър, има наглостта да се оплаче на областния прокурор.

Добре, че областният ме подкрепи, мрачно отбеляза Слоун. В разговор на четири очи областният прокурор беше напомнил на Болдуин, че нюйоркската полиция води разследването по извършено в нейния участък убийство и че възнамеряват да доведат случая докрай. Подчертал бе също така, че нещата биха се развивали много по-добре, ако федералните власти проявят желание за сътрудничество и споделят наличната информация, но все пак със случая се занимава нюйоркската полиция, а не федералните служби.

Поради факта, че областният прокурор го беше защитил, въпреки че се наложи да изслуша тирадата на Болдуин за важното веществено доказателство, изчезнало от сейфа на нюйоркския инспектор, Слоун се чувстваше задължен на всяка цена да открие Рик Паркър и да го накара да даде показания.

Освен ако вече не е мъртъв, разбира се, мислено отбеляза той, което никак не е изключено.

В противен случай изчезването на Рик беше сигурен признак, че са на вярна следа. Това хвърляше известна светлина върху въпроса защо убиецът на Изабел Уеъринг така лесно беше успял да мине за адвокат от престижна фирма, която беше сред постоянните клиенти на „Паркър & Паркър“ . Вече знаеха, че Паркър е бил в хижата и Хедър Ланди се е уплашила от него само няколко часа преди смъртта си. През четирите месеца, изминали от убийството на Изабел Уеъринг, Слоун беше събрал доста изчерпателни данни за Рик Паркър.

Познавам биографията му по-добре от него самия, мислеше си Слоун, докато за пореден път препрочиташе дебелата папка.

Ричард Дж. Паркър младши. Единствено дете. Тридесет и една годишен. Изгонен от два престижни колежа за притежание на наркотици. Подозрения (без доказателства) за продажба на наркотици — вероятно са платили на свидетеля да се откаже от показанията си. На двайсет и три години, след шест години следване, най-сетне завършва колеж. Таткото се наложило да изплати нанесени по време на бурен купон щети.

През цялото следване разполагал с неограничено количество пари. За седемнадесетия си рожден ден получава Мерцедес кабрио. По случай завършването на колежа му подаряват апартамент до Сентрал парк.