Мери Кларк - Бягство

Сенди реши да влезе.

Милисънт Ройс моментално вдигна глава, когато звънецът над вратата дрънна, показвайки, че е влязъл клиент. Пред себе си видя консервативно облечен възрастен господин, който прецени, че е към шейсетте. Тя стана да го посрещне.

Историята му беше проста. Казвал се Пол Гилбърт и бил в Туин ситис по работа, работел в 3-те М.

— Това означава „Миньорство и минно дело — Минесота“ — обясни той с извинителна усмивка.

— Съпругът ми работеше там през целия си живот — отвърна Милисънт, която не успя напълно да разбере защо така я подразни този непознат, който смяташе, че тя не знае какво означават 3-те М.

— Зет ми го местят на работа тук, а дъщеря ми чула, че Едина било много хубаво място — обясни той. — Тя е бременна и затова аз се заех да им потърся къща.

Милисънт Ройс се пребори с раздразнението си.

— Добър баща! — рече тя. — Ще ви задам няколко въпроса, за да видим какво бихме могли да предложим на дъщеря ви.

Сенди отговори без запъване на всичките й въпроси за името, адреса и нуждите на семейството на въображаемата му дъщеря, която държала наблизо да има детска градина за четиригодишния си син, голям заден двор и голяма кухня — страшно обичала да готви.

Половин час по-късно той си тръгна с визитната картичка на Милисънт Ройс в джоба, както и с обещанието й да намери за дъщеря му подходяща къща. Всъщност, сподели тя, една такава къща тъкмо се била появила в списъка им.

Сенди се върна в колата си отсреща и отново остана да седи, без да откъсва очи от вратата на агенцията. Ако има секретарка, която да работи на бюрото в приемната, най-вероятно е излязла да обядва, реши той, значи скоро ще се върне.

Десет минути по-късно една руса жена, към двайсет и няколко годишна, влезе в агенцията. Клиентка или служителка, чудеше се Сенди. Той излезе от колата и отново пресече отсреща, като внимаваше да не го забележат от вътрешността на офиса. Няколко минути постоя пред витрината на кулинарния магазин, зачетен в предложенията за деня. С ъгълчето на окото си обаче поглеждаше към агенцията.

Младата руса жена седеше на бюрото в приемната и говореше много оживено на госпожа Ройс.

За голямо свое съжаление, Сенди не можеше да чете по устните на хората, но ако можеше, щеше да разбере какво разправя Реджина:

— Милисънт, нямаш представа колко по-лесно е да седиш зад бюрото отколкото да се грижиш за бебе с колики! Трябва да призная, че новата ти секретарка е по-подредена от мен.

Ядосан, че е загубил толкова време, Сенди бързо се върна при колата и потегли. Поредният празен фишек, каза си той. В района имаше и други обекти за проверка, така че той реши да продължи обиколката си из агенциите в покрайнините. Все пак късно следобед трябваше да се върне в центъра, за да направи обиколката си из спортните клубове.

За днес го очакваше поредният спортен клуб в списъка — „Туин ситис“ на Хенъпин авеню.

— Недей така, Бони. Знаеш, че ти е приятно Джейн да се занимава с теб — увещаваше я Кит. — Ние с татко и с Нана отиваме на вечеря в Ню Йорк. Няма да се бавим, обещавам. Остави сега мама да се приготви.

Със свито сърце Кит гледаше измъченото личице на дъщеря си.

— Не забравяй, Нана обеща, че следващата седмица, когато Лейси се обади, ще ти даде да говориш с нея.

Джей вече си връзваше вратовръзката. Кит срещна погледа му над главата на Бони. С мимика му направи знак да й каже нещо утешително.

— Хрумна ми една прекрасна идея за Бони — весело каза той. — Кой иска да я чуе?

Бони дори не повдигна глава.

— Аз искам — обади се Кит.

— Когато Лейси си дойде, ще ги изпратя двете с Бони — само тях двете — в Дисни Уърлд. Как ти се струва?

— Да, но кога ще си дойде Лейси? — прошепна Бони.

— Много скоро — бодро каза Кит.

— Ще си дойде ли за рождения ми ден?

В гласа на момиченцето прозвуча надежда. На първи март Бони щеше да стане на пет години.

— Да, за рождения ти ден ще бъде тук — обеща Джей. — Сега върви долу, съкровище. Джейн иска да й помогнеш да направите сладки.

— Рожденият ми ден е скоро — доста по-весело каза Бони, която стоеше до тоалетната масичка на Кит.

Детето хукна надолу, а Кит изчака, докато стъпките й заглъхнаха по коридора.

— Джей, как можа?

— Кит, знам, че не бива така, но трябваше да й кажа нещо, за да я развеселя. Не бива да закъсняваме за тази вечеря. Ти не знаеш колко труд съм хвърлил по поръчката за казиното на Джими Ланди. Толкова време въобще ме бяха изключили оттам. На търговете ми подбиха цената за най-големите поръчки. Не мога да допусна нещо да се обърка точно сега, когато отново ме наеха.